Дори след като централните банки разбраха, че са допуснали грешка в своите изявления от миналата година по отношение на инфлацията, те продължиха да се заблуждават в посоката на своите политики. Това нанесе по-големи щети върху доверието в тях, смущавайки пазарите и подкопавайки възстановяването от пандемията, пише Bloomberg.
Сега се очаква Федералният резерв да повиши лихвените проценти със 75 базисни пункта в сряда, само седмици след като председателят Джером Пауъл и неговият екип многократно обявяваха, че повишението ще бъде от половин процентен пункт.
Това е най-новата от поредица грешки, от смятането на високата инфлация за „преходна“ през миналата година, до ускоряването на края на програмата за изкупуване на облигации.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард напоследък също смени по-ранния си тон, а Централната банка на Австралия е сред тези, които повишават лихвите по-бързо, от предвиденото от политиците.
Инвеститорите се притесняват, че надпреварата за компенсиране на грешките от минали прогнози повишава риска от рецесия.
Глобалните акции навлязоха в мечи пазар, доходността на американските облигации в понеделник отбеляза най-големия си двудневен скок от 80-те години на миналия век, а кредитните пазари показват признаци на нарастващ стрес.
Управителният съвет на ЕЦБ ще проведе ad hoc среща (среща със специална цел, бел. ред.) в сряда, за да обсъди текущите пазарни условия, предава говорител на банката.
Междувременно конфронтацията между търговците на облигации и Централната банка на Япония бързо ескалира, тъй като централната банка се бори да убеди пазарите, че нейната изключително разхлабена парична политика е устойчива.
Това се наблюдава на фона на десетгодишните фючърси на облигации, които отбелязаха най-големия спад от 2013 г. насам в сряда.
Загубата на доверие в централните банки означава, че може да са необходими още по-големи политически действия, за да се намали ценовия натиск.
„Централните банки са в дилема.“, каза Саюри Ширай, бивш член на борда на Японската банка, който сега е професор в университета Кейо.
„За да възстановят доверието, централните банки трябва да повишат лихвите“ достатъчно, за да намалят инфлацията, а това „може да доведе до допълнително забавяне на икономическото възстановяване“, казва тя.
Вярата сред домакинствата и компаниите, че централните банки ще успеят да постигнат целите си за инфлация с течение на времето, помага за смекчаване на ценовия натиск.
Доскоро политиците подчертаваха, че дългосрочните инфлационни очаквания са били ограничени – доказателство за тяхната достоверност.
Президентът на Федералната резервна банка на Чикаго Чарлз Евънс обясни през март, че текущата инфлация не е като през 80-те години на миналия век, защото „прекалено гъвкавата парична политика“ през 60-те и 70-те години е допринесла за натрупването на дългосрочни инфлационни очаквания.
Измерването на дългосрочните ценови очаквания от Университета на Мичиган в петък показа голям пропуск в тази теория, като изтъкна скорошния най-висок скок на цените на петрола от 2008 г. насам.
Фед, ЕЦБ и нейните партньори не могат да бъдат обвинени, че не са предвидили скокове на цените, произтичащи от нахлуването на Русия в Украйна или, може би, продължителността на глобалните предизвикателства във веригата на доставки.
Въпреки това продължаването на разширяването на балансите през 2021 г. и задържането на лихвите близо до нулата, дори когато инфлацията се покачва и икономиките се възстановяват от Covid-19, изглежда е помогнало да посеят семената на сегашните сътресения, казват критиците.
„Смятам, че това ще нанесе опустошителен удар върху доверието в централните банки – когато инвеститорите разберат, че инфлацията, пред която сме изправени, е „направена от човека“ и централните банки изиграха основна роля.“, казва Стивън Джен, който управлява Eurizon SLJ Capital, хедж фонд и консултантска фирма в Лондон.
Пауъл изчака до ноември, за да „оттегли“ позицията си по отношение на инфлацията като „преходна“ и миналия месец призна, че "да, вероятно щеше да бъде по-добре лихвите да бъдат повишени по-рано“.
Бившият министър на финансите Лорънс Съмърс, критик на Фед от началото на 2021 г., разкритикува очакванията и прогнозите на централната банка на САЩ за инфлацията като „заблуда“.
Прогнозите на Фед за годишната инфлация се повишиха до 6,3% през април. Средната оценка на служителите на Фед през март възлизаше на 4,3% за 2022 година. Нови прогнози се очакват в сряда.
САЩ не са единствените, които са изправени пред предизвикателство за доверието.
Лагард и нейните колеги сега са на път да повишат лихвите с една четвърт пункт през юли и 50 базисни пункта през септември. Това е след като Лагард заяви през декември, че е малко вероятно да има затягане тази година.
„Всички международни институции, всички анализатори с репутация всъщност са направили една и съща грешка“ – да подценят кризата, каза Лагард миналата седмица.
Гуверньорът на Централната банка на Австралия Филип Лоу каза през май, че се чувства „неудобно“, че предишните му политически насоки за рекордно ниските нива на лихвите до 2024 г., се оказаха толкова погрешни.
Сред нововъзникващите пазари има смесена картина. Някои страни, като Бразилия, отбелязаха по-добри резултати от развитите страни. Китай пък се фокусира върху предлагането на парична подкрепа за сметка на забавяне на икономиката.
В Индия обаче централната банка отхвърли предположенията, че изостават още през април, само за да продължи да повишава основния си лихвен процент два поредни месеца. Междувременно инфлацията достигна рекордни нива.
За мнозина проучванията показват загуба на обществено доверие.
Проучване на Gallup, публикувано през май, показа, че само 43% от анкетираните са били уверени, че Пауъл ще вземе правилното решение за американската икономика.
Въпреки че не е след най-ниско оценяванте сред последните шефове на Фед, той е доста под 74% доверие в Алън Грийнспан в началото на 2000-те.
За първи път в историята повече хора бяха недоволни, отколкото доволни от представянето на Банката на Англия, когато става въпрос за контролиране на цените, показа тримесечно проучване на банката.
Губернаторът на Банката на Япония Харухико Курода видя спад в популярността си, след като каза, че потребителите стават по-толерантни към нарастващите цени. Проучване на Kyodo News, публикувано в понеделник, установи, че 59% от хората го смятат за негоден за работата.
Стенли Дръкънмилър, който управлява Duquesne Family Office, този месец предупреди, че тъй като политиката на централната банка преди година е била напълно неподходяща, е неизбежно инвеститорите да загубят пари.
„Ако прогнозирате меко кацане, това е в противоречие с десетилетия история“, каза 68-годишният Дръкънмилър, който управляваше парите за милиардера Джордж Сорос повече от десетилетие.
