Индонезия произвежда повече никел от всяка друга страна в света. Усилващото се търсене на батерии за целите на зеления преход се разглежда като огромна възможност за страната с 276 млн. души население, от която Индонезия възнамерява да се възползва.
След като възходът на електрическите превозни средства провокира скок в търсенето на метали, използвани в производството на батерии, Индонезия започна да лобира за създаването на организация, подобна на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която вместо да управлява износа на петрол, да обединява топ страните, добиващи тези метали, чрез съгласуване на политиките им, пише CNN.
Идеята засега изглежда трудно осъществима. Канада, друг топ производител, посочва, че е „много малко вероятно” да участва в подобна организация. Пазарът на никел освен това е структуриран по доста различен начин спрямо пазара на суров петрол, като по-скоро частни компании, а не национални корпорации, водят играта.
„Не съм убеден, че ще бъде податлив на картел от производители”, казва Ричард Бронз, анализатор в компанията за проучвания Energy Aspects.
Но кампанията на Индонезия показва как преходът към чиста енергия може да измени геополитическите пластове, тъй като страните с големи запаси от никел, кобалт и литий могат да си осигурят лесен достъп до тези суровини, изпъкващи с високо търсене.
Защо падащите цени на медта са лош сигнал за световната икономика?
„Това е начин, чрез който те мислят, че могат да бъдат по-релевантни на световния енергиен пазар и геополитически, както и да бъдат част от тази развиваща се енергийна икономика”, казва Джейн Накано, която се занимава с темите енергийната сигурност и климатичните промени в неправителствената организация Center for Strategic and International Studies.
Нуждата от никел
В своята 62-годишна история Организацията на страните износителки на петрол, по-позната като ОПЕК, на дадени етапи е имала ключова роля в оформянето на световния пазар на петрол, като през 1973 година, когато арабските членове на организацията забраняват износа на петрол за САЩ и други страни по повод подкрепата им към Израел.
През октомври тази година пък ОПЕК си навлече гнева на Белия дом относно решението за свиване на добива на петрол.
Но сега, когато световното търсене на изкопаеми горива се готви да достигне своя пик, политическото влияние на организацията изглежда не толкова сигурно, тъй като страните с достъп до ключови за зеления преход метали и полезни изкопаеми могат да увеличат значимостта си.
Преходът към чиста енергия означава промяна от система, базирана на разход на гориво към система на база разход на материали, посочват от Международната агенция по енергетика в доклад, публикуван през 2021 година, отбелязвайки, че стандартното електрическо превозно средство изисква шест пъти повече полезни изкопаеми спрямо конвенционалната кола.
Агенцията прогнозира, че електромобилите и системите за съхранение на база батерии ще бъдат най-големите потребители на никел до 2040 година, измествайки индустрията за неръждаема стомана.
Индонезия се опитва да се възползва от тази промяна. След като забрани износа на никелова руда през 2020 г. – което предизвика търговски спор с Европейския съюз – страната бързо разработи свой собствен капацитет за преработка надолу по веригата с помощта на чуждестранни инвеститори.
Понастоящем Индонезия оформя над 38% от световното предлагане на рафиниран никел, според данните на компанията за пазарни проучвания CRU Group, като делът ѝ продължава да се увеличава.
Силното търсене на сребро създава най-големия дефицит в сектора от десетилетия
Страната „очаква това да бъде най-големият източник на растеж през идните години”, казва Ева Мантли, стратег суровини в ING. „Производството на никел нараства за да посрещне увеличаващото се търсене от сектора за батерии за електрически коли”, добавя тя.
Индонезия излезе от ОПЕК през 2009 година, което стори отново и през 2016 година, заради неразбирателство относно понижаване на добива. Но правителствените лидери сега посочва, че подобен картел, посветен на никела, може да бъде нещо изгодно, като засили координацията с други топ производители.
Русия осигурява близо 20% от световните доставки на никел, необходими за батерии, според Мантли. Канада и Австралия също са големи играчи на този пазар, като Австралия се конкурира с Индонезия за най-големи запаси от никел в света.
Чрез обединяване с други производители, Индонезия на теория може да получи по-голямо парче от баницата. Въпреки очакванията за високо търсене, цените на никела на Лондонската борса за метали могат да бъдат доста волатилни. След като поскъпнаха по-рано през тази година в резултат на инвазията в Украйна, което накара борсата в даден момент да спре търговията, последва рязко поевтиняване.
Понастоящем на пазара се наблюдава по-високо предлагане, отколкото търсене, заради влошаването на глобалната икономическа перспектива, което намалява търсенето на никел от страна на производителите на неръждаема стомана.
Ако те могат да контролират доставките малко повече, биха могли да инфлират цената на никела с малко по-висок успех, става ясно от думите на Алистър Рамзи, вицепрезидент енергийни метали в Alistair Ramsay.
Създаване на нов ОПЕК?
Хора, наблюдаващи пазара на никел, са скептични, че подобен ангажимент би проработил. Отчасти заради начина, по който е структурирана индустрията. Докато доставките са концентрирани около няколко държави, частните фирми са тези, които контролират продукцията.
Това е различно от производството на петрол в страни като Саудитска Арабия, Русия или Обединените Арабски Емирства например, където пазарът е доминиран от държавни компании.
„Вярваме, че индонезийската идея за създаване на подобна на ОПЕК група за метали, използвани за батерии, като никел, може да бъде трудна за реализация, защото за разлика от страните в ОПЕК, минните операции на основни производители на никел се контролират от различни частни компании”, казва Джейсън Сапър, старши анализатор метали и минно дело в S&P Global Commodity Insights.
Индонезия също така не разполага със сериозна политическа подкрепа по въпроса. Източник от правителството на Канада е посочил пред Reuters, че страната е „много малко вероятно” да се присъедини към подобно начинание.
Според Накано от Center for Strategic and International Studies, планът на Индонезия може и да не се окаже толкова добър, тъй като има вероятност да изплаши чуждестранните инвеститори, които развиват минния сектор на страната.
Влиянието на ОПЕК не е константа през годините, тъй като ту намалява, ту се увеличава. Възходът на САЩ като основен производител на шистов петрол през последното десетилетие отслаби позициите на картела.
Но ОПЕК се завърна отново под светлините на прожекторите след като пандемията и войната в Украйна удариха енергийните пазари, засилвайки влиянието на решенията на картела върху световната икономика.
Как петролната компания на Рокфелер се превърна в Chevron, ExxonMobil, BP и Marathon?
За страните, които залагат на зеления преход, моделът за координиране на политики изглежда привлекателен. По информация на The Guardian, Бразилия, Индонезия и Демократична Република Конго обмислят създаването на „ОПЕК за тропически гори”, където да координират политиките си за опазване на природата.
Има сигнали, че южноамерикански страни като Аржентина, Боливия и Чили могат да създадат организация, посветена на пазара на литий.
Дали тези усилия за създаване на организации ще донесат резултати, остава да видим. Но всичко това показва как преследването на ресурси, които ще захранват прехода към чиста енергия могат да създадат нови политически съюзи.
Това е особено вярно на фона на напрежението между САЩ и Китай относно конкуренцията за ресурси. Но други страни, които също имат директен достъп до метали, използвани в батериите, също ще искат да имат думата.
„Пазарът на метали и неговата важност за енергийния преход е нещо, за което всички си отваряме очите и се адаптираме към това как ще работи на практика”, казва Бронз.
