От години Европа се дърпаше от дългосрочни договори за доставка на природен газ. Войната в Украйна обаче обърна тази тенденция, като енергийните компании вече са принудени да подписват дългосрочни договори за да осигурят алтернатива на доставките на газ от Русия.
Това се случва след дълга борба на европейските купувачи да се освободят от договорите, които понякога имат продължителност от десетилетия, често фиксират цената на петрола и обикновено бяха предпочитани от Русия, пише Bloomberg.
Въпреки, че подобни договори осигуряват сигурност на доставките, те ограничават способността на купувачите да се възползват от по-ниски цени в краткосрочен план или да търсят доставки на спот пазара.
Но в търсене на други източници на газ, Европа разбра, че алтернативните доставчици също искат дългосрочна ангажираност. А това важи особено много за пазара на втечнен природен газ (LNG), който се очаква да бъде един от основните крайъгълни камъни в усилията на Европа да прекъсне зависимостта си от руския газ.
Френската енергийна компания Engie SA се съгласи да купува LGN от предложения експортен терминал в Тексас за срок от 15 години. Междувременно, Германия бърза да уреди терминали за внос на втечнен природен газ, което предполага, че страната ще трябва да загърби нежеланието си да подписва дългосрочни договори за да си осигури тези доставки.
Разработчиците на съоръжения за втечнен природен газ все още се нуждаят от дългосрочни сделки с клиенти за да финансират производствените си бази на стойност милиарди долари.
Доставките на втечнен природен газ се насочват към пазари, които предлагат най-високата премия, което означава, че ако европейските енергийни компании искат да си гарантират необходимите обеми на всяка цена, то те ще трябва да обмислят сключването на дългосрочни сделки. Това става ясно от думите на Ши Нан, вицепрездент на Rystad Energy, отговорен за газовите и енергийни компании, по време на конференцията Flame в Амстердам, която представлява годишна среща на газовата индустрия.
Цените на газа в Европа се повишават от началото на годината в сравнение с азиатските пазари, като тази тенденция може да продължи поне още година.
„Европа вече не е пазарът от последна инстанция, сега е пазарът в най-голяма нужда”, казва Андрю Уолкър, вицепрезидент в Cheniere Energy Inc, добавяйки, че Европа все още е балансиращ пазар, но наблюдаваме изместване на баланса.
Тъй като Европа се стреми към диверсификация, днешните ценови сигнали означават, че повечето съществуващи и нови мощности, които ще стартират дейност, ще бъдат насочени към Европа, поне в краткосрочен план, стана ясно по време на конференцията.
Доставките ще останат ограничени през идните няколко години, тъй като повече капацитет е насрочен да заработи през втората половина на десетилетието.
„Дългосрочните договори остават инструмент, който носи повече стабилност и известна сигурност за пазара”, казва Светлана Иконикова, изследовател в Center for Energy Economics към Тексаския университет в Остин.
Още: Може ли американският втечнен газ да прекрати зависимостта на ЕС от руските доставки?
