Нито една от големите страни производителки на петрол и природен газ в Северно море не смята да спре сондажните работи достатъчно скоро, за да бъде постигната целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, предава The Guardian, като цитира нов доклад.
Петте страни – Великобритания, Германия, Нидерландия, Норвегия и Дания, не са привели своите политики в областта на добива на петрол и природен газ със своите климатични обещания съгласно Споразумението за климата от Париж, твърдят от организацията Oil Change International.
Правителствата на страните, граничещи със Северно море, трябва да действат спешно, казва Силйе Аск Люндберг от Oil Change International, който е съавтор на доклада. „Несправянето с тези проблеми не само подкопава изпълнението на международните климатични цели, но и поставя под заплаха възможността за живот на нашата планета“, допълва той.
ОЩЕ: Великобритания ще издаде стотици нови лицензи за добив на нефт и газ
Докладът установи, че политиките на Норвегия и Великобритания се намират най-далече от Споразумението на климата в Париж, защото страните проучват и лицензират „агресивно“ нови петролни и газови полета. През 2021 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че няма място за нови проучвания за добив на петрол по пътя към нетни нулеви емисии.
Теса Хан, основател на природозащитната организация Uplift, казва, че Великобритания е част от малък клуб от държави, които предизвикват криза срещу малко обществени ползи. „Това правителство е напът да изцеди и последната капка от Северно море, но въпреки това знаем, че вече сме открили повече петрол и газ, отколкото е безопасно да горим“, добавя експертът.
Снимка: iStock
В доклада е разкритикувана и Ниндерландия, че се опитва да увеличи добива си на петрол и природен газ, както и Германия, която произвежда само малки количества петрол и газ, но не е успяла да наложи политики за отдалечаване от изкопаемите горива.
Дания, която е намалила добива си наполовина през последните 5 години, е класирана най-високо, защото има определена крайна дата за добив на петрол и природен газ и отмени нови кръгове за лицензиране, инициирани от държавата. Страната също основа алианса Beyond Oil and Gas Alliance на страните, които искат постепенното премахване на горивата в световен мащаб.
Активистите обаче призовават Дания да затвори вратичките, които позволяват издаването на нови лицензи при ограничени обстоятелства и да изтегли крайната дата от 2050 г. до началото на 2030 г.
ОЩЕ: Огромно нефтено петно е забелязано в Северно море
Хелене Хейгъл, която отговаря за климатичната политика в датското подразделение на Greenpeace, заяви, че Дания върши „възхитителна работа“ на световната сцена, но плановете ѝ у дома биха могли да поставят под заплаха доверието в нея. „Може и да сме най-малко разочароващите в класа на слабо представящите се, но за да се приведем в съответствие с Париж, ние трябва да спрем да увеличаваме добива и постепенно да спрем производството в рамките на 10 години“, посочва още Хагел.
Петте държави около Северно море носят част от най-голямата отговорност за затоплянето на планетата и имат повече пари за харчене от повечето страни за чиста енергия. Те също често заявяват, че са лидери на международни срещи на върха за климата.
Снимка: iStock
Трулс Гуловсен, ръководител на норвежкото подразделение на екологичната организация Friends of the Earth, казва, че не е изненадан, че Норвегия е „твърдо на последното място“ сред страните, разгледани в доклада. „Въпреки че разполага с всички инструменти на света, за да гарантира справедлив преход, изборът на нашето правителство е да продължи да бъде най-агресивно в Европа по отношение на проучването на находища на петрол и газ.
Докладът оценява петролните и газовите политики на петте държави спрямо девет показателя. Те варираха от спиране на одобряването на нови разработки и определяне на крайна дата за производство до бързо намаляване на търсенето и осигуряване на справедлив преход. Това е напълно неуместно и изцяло в несъответствие с Парижкото споразумение и с отговорността ни към климата“, смята експертът.
ОЩЕ: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца
Групи от кампании призоваха богатите правителства да се откажат от петрола и газа по-бързо, за да дадат на по-бедните страни повече време да наваксат. Миналата година проектът за преглед на справедливостта на гражданското общество установи, че производителите от Северно море ще трябва да намалят производството с 80% до края на десетилетието и постепенно да прекратят производството в началото на 2030 г.
От британското министерството на енергетиката и климатичните промени са заявили, че не признават тези твърденията и че дори с издадените нови лицензи очакват добивът на петрол и газ да намалява по-бързо от средните темпове, с които е необходимо за привеждане в съответствие с Парижкото споразумение.
Снимка: iStock
„Вече сме нетен вносител на петрол и природен газ, а липсата на подкрепа за местното производство ще направи Великобритания по-зависима от вноса, често с по-високи производствени емисии, като ще отслаби нашата енергийна сигурност“, казват още от министерството.
От датското министерство на климата са заявили, че Дания е поела инициативата, като е определила крайна дата за добива на петрол и газ.
От германското министерство по въпросите на климата заявяват, че местното производство на петрол е по-малко от 2% от общото търсене, сходно на производството на природен газ и че оторизирането на проучването и добива е отговорност на отделните провинции, а не на федералното правителство. „А тук, например, увеличение на добива в момента е забранено“, добавят от ведомството.
ОЩЕ: Защо климатичните промени ще правят бананите все по-скъпи?
От норвежкото енергийно министерство информират, че още има нужда от петрол и газ за гарантирането на достъпна енергия за домакинствата и бизнеса и че „докато това е така, важно е, че добивът се извършва с ниски емисии на CO2“.
От министерство по въпросите на климата на Нидерландия не отговорили на запитването на коментар на The Guardian.
