Едва един на всеки 10 членове на Световния икономически форум очаква глобалното възстановяване да се усили през следващите три години, сочи анкета сред близо 1000 бизнеса, правителства и академични лидери. Едва един на всеки шест анкетирани има оптимистични очаквания за световната икономика.
Изненадващо или не, климатичните промени се посочват като опасност номер едно от анкетираните, докато ерозията на социалното сближаване, кризата в поминъка и психичното здраве са идентифицирани като рискове, които записват най-сериозно нарастване откакто COVID-19 пандемията се появи на сцената, предава Reuters.
"Световните лидер трябва да излязат заедно и да приемат координиран подход спрямо глобалните предизвикателства и да изградят устойчивост преди следващите кризи“, казва Саадиа Захиди, управляващ директор на Световния икономическо форум.
Екстремните атмосферни условия се считат за най-големия риск на глобално ниво в краткосрочен план, а в средносрочен и дългосрочен план, като най-висок риск се определя евентуален провал по отношение на борбата с климатичните изменения.
Споразумение по време на срещата за климата на ООН (COP26) през ноември миналата година бе широко прието, тъй като потвърждава усилията за задържане на покачването на глобалните температури до 1.5 градуса по Целзий, но много от близо 200 държави искаха конференцията в Глазгоу да постигне повече.
Докладът на Световния икономически форум подчертава и четири сфери на риск, които търпят неблагоприятно развитие през последните години – киберсигурността, климатичния преход, мигрантския натиск и конкуренцията за космоса.
Перспективата 70 000 сателита да бъдат изстреляни в космоса през идното десетилетие и космическият туризъм, покачват риска за нежелани сблъсъци в дебрите на космоса на фона на липсата на регулация в тази сфера.
„Кой регулира космоса?“, пита Каролина Клинт, риск мениджър за континентална Европа в застрахователната компания Marsh, която е част от авторите на доклада.
