Китайската мечта на Африка се сблъска с реалността

В продължение на десетилетия Китай отпуска множество заеми на страните от африканския континент основно с цел реализиране на инфраструктурни проекти. Сега обаче африканските страни са изправени пред невъзможността на покрият своите външни дългове.

Още: Краят на "Северен поток 2": Тайни документи показват - точно преди Путин да нападне Украйна

Още: Световното производство на риба и аквакултури достигна нов рекорд

На този фон се прокрадват надежди, че увеличението на износа на африкански селскостопански продукти за най-голямата азиатска икономика може да реши този проблем.

Немалко африкански производители обаче твърдят, че китайската бюрокрация и нежеланието да се сключват мащабни търговски споразумения подкопават тези планове, предава Reuters.

Увеличаването на износа на селскостопански продукти е една от малкото възможности за балансиране на търговските отношения на много африкански държави с Китай. Това е и една от малкото възможности за обслужване на дължимите на Пекин заеми.

Още: Копачите на биткойни вече инвестират в изкуствения интелект

Още: Европейските фондови пазари потънаха след евроизборите

Дългът, който Кения трябва да изплати на Китай например се изчислявана около 8 млрд. долара. Само за тази години африканската страна се нуждае от близо 631 млн. долара, за да го обслужи. Сумата е почти три пъти повече от кенийския износ към азиатската страна за миналата година.

Много африкански държави споделят, че просто не могат да си позволят повече заеми от Китай и трябва да увеличат износа си за Китай. Като признание за необходимостта за справяне с дисбалансите, Пекин обяви промяна в търговската си стратегията през ноември миналата година.

На срещата на върха Китай-Африка, която обикновено Пекин използва за отпускане на огромни заеми, президентът Си Дзинпин обяви редица инициативи за увеличаване на вноса от Африка. Планирано е той да достигне до 300 млрд. долара през следващите три години и да продължи да възлиза на 300 млрд. долара годишно до 2035 година.

Селското стопанство е един от най-разумните варианти за изплащане на дълговете, твърдят експерти. Китай е най-големият вносител на храни в света, докато селскостопанският сектор в Африка е едновременно водещ работодател и двигател на икономическата активност.

Още: След евроизборите: Рязка промяна в курса на еврото, достигна стойност, невиждана от месец

Още: ЕС разследва купувач от ОАЕ в рамките на първата проверка за използването на местни субсидии

Нещо повече, 60% от необработената обработваема земя в света е концентрирана в Африка, което означава, че потенциалът за растеж е огромен.

„Това е печеливш избор и за Китай, и за Африка“, казва Мей Синю от Китайската академия за международна търговия и икономическо сътрудничество, мозъчен тръст към Министерството на търговията на КНР.

Търговски дисбаланс

В продължение на десетилетия Китай отпуска милиарди долари на Африка за изграждане на железопътни линии, електроцентрали и магистрали и задълбочава връзките си с континента, като същевременно добива полезни изкопаеми и петрол.

Поради тази причина китайско-африканската търговия се увеличи с 24 пъти през последните две десетилетия. Двупосочната търговия пък достигна рекордните 254 млрд. долара през миналата година въпреки икономическото забавяне в резултат на възстановяването от пандемията.

Доставените китайски стоки в Африка през 2021 г. се оценяват на 148 млрд. долара. Африканският износ за Китай в същото време се равнява на 106 млрд. долара, като основните износители са пет богати на ресурси държави - Ангола, Република Конго, Демократична република Конго, Южна Африка и Замбия.

Нигерия, най-голямата по население африканска страна, е най-големият вносител на китайски стоки. През 2021 г. вносът нарасна с 23 млрд. долара и надвиши износа на страната за Китай осем пъти.

Разликата е още по-голяма в Уганда, където около 80% от общия износ на страната е на селскостопански продукти като кафе, чай и памук. Изнесеното за Китай се равнява на 44 млн. долара през миналата година. Вносът в Уганда от най-голямата икономика в Азия обаче надхвърли 1 млрд. долара.

Данните от китайските митници показват, че повече от три четвърти от африканските държави отчитат търговски дефицити с Пекин.

„Китай винаги се е фокусирал върху насърчаването на балансираното развитие на търговията между страната ни и Африка“, казва У Пън, генерален директор на отдела по африканските въпроси на китайското външно министерство, пред Reuters.

Африканските лидери, от своя страна, от години настояват за развитие в областта на търговията, казва Хана Райдър, основател на Development Reimagined, африканска консултантска компания за развитие със седалище в Пекин.

Много африкански страни се надяват износът на селскостопански продукти да спомогне за обслужването на дълговете им към Китай.

Източник: iStock

Междувременно пандемията насочи фокуса върху дълговете. Около 60% от страните с ниски доходи - предимно в Африка - са или в дългово бедствие, или са изложени на висок риск от такова, като тежестта по обслужването на дълга е най-висока от 20 години насам.

„Африканските страни са под натиск да не теглят повече заеми“, казва Райдър. "Търговията е сферата, в която китайците мислят, че могат да направят нещо".

Зелени коридори

Що се отнася до храните и селското стопанство, вносът на Китай преди две десетилетия бе оценяван на 13 млрд. долара. През 2020 г. той скочи до 161 млрд. долара. Африка обаче е отговорна само за 2,6% от него.

Ръководителят по африканските въпроси в Китай У Пън казва, че използването на този растеж ще осигури балансирана търговия, ще увеличи възможностите за заетост в Африка и ще помогне за индустриализацията на континента.

Планът на президента Си Дзинпин в тази насока призовава за създаване на „зелени коридори“ за ускоряване на инспекциите на селскостопански стоки от Африка. Към това се добавят идеи за нулеви тарифи и търговско финансиране на китайски фирми, които внасят от континента, равняващо се на 10 млрд. долара.

На теория нарастващите нужди от храна на Китай представляват огромна възможност за Африка да използва селското стопанство, за да увеличи износа си, казва Лорън Джонстън, гостуващ старши преподавател в Института по международна търговия към Университета в Аделаида, намиращ се в Австралия.

Някои страни обаче се борят да се възползват от възможностите, като Кения например. Това е най-големият производител на авокадо в Африка и износът за миналата година главно за Европа, само на този продукт е бил на стойност 154 млн. долара.

Ерик Уър от службата за растителна здравна инспекция в Кения казва, че тази година, преминавайки през немалко трудности, 10 местни компании за авокадо са получили разрешение за износ за Китай.

„За китайците трябва да инспектираме градините, складовата база и съоръженията за фумигация“, казва той.

На компанията Kakuzi, най-големият производител на авокадо в Кения, е бел нужен месец, за да покаже, че може да проследява процеса по отглеждане на продукцията. За сравнение, Европейският съюз изисква проверка само на изходната точка, добавя Уър.

Миналия месец инспекторатът обяви, че китайските власти ще провеждат свои собствени одити - което не винаги е приятно преживяване в съседна в Уганда.

„Когато дойдат, доста често откриват, че не се справяме добре“, казва Емануел Мутахунга, комисар по външната търговия на Уганда, пред Reuters.

Пречки

Фермерите, отглеждащи кафе в Танзания също се борят да стигнат до китайските пазари, докато на Намибия ѝ бяха нужни девет години от подписването на сделка за износ на говеждо месо, за да удовлетвори китайските регулатори.

У Пън казва, че планираните инициативи на Китай ще помогнат на африканските фермери да подобрят безопасността на своите храни. Мей и Джонстън пък смятат, че разхлабването на фитосанитарните разпоредби за внос от Африка е малко вероятно.

Китай също неглижира други начини за ускоряване на търговията, твърдят експерти като Вандиле Сихлобо, главен икономист в Камарата на селскостопанския бизнес на Южна Африка.

Той казва, че Пекин би могъл да преговаря за широкомащабни търговски споразумения с африкански държави и регионални блокове, както прави ЕС. Вместо това азиатската страна продължава да сключва двустранни сделки и често само за отделни продукти.

„Основното послание тук е Китай да бъде малко по-отворен към износа на храни от Африка.“, казва той.

Цитрусовата индустрия в Южна Африка например, беше сред първите, насочили износа си към Китай, подписвайки първия си протокол с Пекин през 2004 година. През 2021 г. износът на плодове достига 162 000 палета, но успехът не дойде веднага.

„Това беше невероятен пазар за цитрусовите плодове на Южна Африка.“, казва Джъстин Чадуик, главен изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на цитрусови плодове в Южна Африка.

И все пак Великобритания и Европейският съюз, които имат строги стандарти за безопасност на храните, все още са най-популярната дестинация за южноафриканските цитрусови плодове. 44% от износа миналата година е насочен именно към Стария континент.

"Ако искате да внасяте в Китай, трябва да получите отделен протокол за всеки селскостопански продукт. Отнема средно около 10 години, за да бъде издаден такъв за всяка стока.", добавя Чадуик.

 Още: Защо Китай купува Африка?