Войната на турския президент Реджеп Ердоган срещу високите лихви може да провокира още по-голямо неравенство в процъфтяващия финансов сектор в страната, което в крайна сметка да удари привържениците му от работническата класа.
Докато правителствата по света се опитват да ограничат покачването на цените, настъпило в резултат на възстановяването на световната финансова система от пандемията, политиката на Ердоган, която залага на понижаване на лихвите, цели засилване на просперитета и заздравяване на позициите на лидера на страната преди предстоящите избори през 2023 година, пише Bloomberg.
Девалвацията на турската лира и ниските лихви вече помогнаха на редица предприемачи в страната да увеличат състоянието си, докато в същото време редовите граждани биват удряни от високата инфлация и поскъпващите наеми. Така инфлационната тежест бива понасяна именно от работническата класа в Турция, която се води основен електорат на Ердоган.
Краткосрочният прогрес, който идва с ниската цена на финансиране, може да има доста по-дългосрочни ефекти върху социалните аспекти на живота в Турция.
Ниските лихви помагат на заможните турци лесно да придобиват имоти в Истанбул с цел ограничаване на рисковете свързани с поевтиняването на националната валута.
Това от своя страна вдига цените на жилищата, което поставя населението в неизгодна позиция.
Несигурността около имотите повдига сериозни социални въпроси. Разходите за настаняване в Турция скачат с 13.2% през третото тримесечие на тази година, което е най-високият ръст в Европа, сочи доклад на KPMG.
Бедността в страната достига най-високото си ниво от близо десетилетие, след като COVID-19 пандемията изтласка над 1.6 млн. души под линията на бедността, която възлиза на 5.5 долара дневно на човек, тъй като възнагражденията в страната не растат със скоростта на повишението в цените.
Според икономисти, политиката на Ердоган, която цели бърз просперитет преди изборите през 2023 година, всъщност рискува да разкрие проблеми, които биха били пречка пред преизбирането му.
Турската лира, която поевтиня с 20% спрямо щатския долар през 2020 година, върви уверено към девето поредно годишно поевтиняване през тази година. Лирата остава начело в непрестижната класация за най-поевтиняваща валута сред развиващите се икономики през 2021 година, след като централната банка на Турция стартира политика по понижаване на лихвите през септември.
Потребителската инфлация отчита ръст за пети пореден месец през октомври, доближавайки 20%, което се случва на фона на скок в цените на енергийните продукти и поевтиняване на лирата.
При все всичко това, гуверньорът на Централната банка на Турция даде сигнали, че предстоят допълнителни понижение на лихвите – нещо, което съвпада с вижданията на Ердоган, че прекалено високите лихви могат да разпалят инфлацията.
Така или иначе, политиката н Ердоган носи ползи на някои сектори в страната.
Производителите и износителите трупат печалби, тъй като поевтиняването на лирата рязко намали цените на труда и направи турските стоки изключително агресивни в чужбина, докато по-евтините заеми позволиха на корпорациите бързо да увеличат производството.
Докато брутният вътрешен продукт на Турция нараства със средно 8.9% през 2021 година, финансовата система записва по-бърз растеж спрямо останалите сектори на икономиката.
Износът се очаква да премине границата от 200 млрд. долара за първи път в историята през тази година.
Всичко това се случва за сметка на служителите, тъй като неравномерното разпределение на приходите засилва неравенството в страната. Това се усеща най-вече при младите хора, тъй като младежката безработица в Турция надхвърля 20%.
"Прогресът бутан чрез кредитен бум е проблемен. Така прегрява финансовата система, подхранва инфлацията и оказва натиск върху чуждестранните валути, като не успява да привлече висококачествени източници, които могат да бъдат необходими за повишаване на благосъстоянието“, казва Гюлдем Атабай, икономист от базираната в Истанбул компания World Supply Companions.
"Влошаването при разпределението на приходите и опасното управление може да имат политическа цена", добавя той.
Това е заплаха, която Ердоган също осъзнава. Той започна пътя си в политиката през деветдесетте години на миналия век като кмет на Истанбул, където затвърди популярността си сред работническата класа благодарение на инфраструктурни инвестиции и социални програми.
С Ердоган начело, финансовата система навлезе в десетилетие на почти непрекъснат растеж през 2009 г., което преобразува Турция в сериозен пазар, разполагащ с производствена мощ.
Последните няколко години обаче бяха доста турболентни за Турция. Пандемията дойде след рецесия през 2019 година. Така популярността на Ердоган е на исторически ниски нива, твърдят социолози.
