Масовото недоверие в икономиката е нещо, което характеризира Аржентина в наши дни. За Херонимо Ферер това недоверие се формира от спомените за опустошителната финансовата криза в Аржентина в края на 1990-те години когато банковите сметки бяха замразявани, а спестяванията на хората се изпариха за едно денонощие.
Не само Ферер мисли така. Студент, обучаващ се за инженер, споделя, че държи всичките си спестявания в щатски долари у дома, тъй като се страхува, че банковата система отново може да се срине, което да доведе до обезценяване на парите, пише BBC.
Докато много аржентинци по необходимост са се превърнали в икономически експерти, следейки неща като високата инфлация и неофициалния обменен курс между местното песо и щатския долар, Херонимо Ферер е стигнал дори по-далеч.
От 2019 година насам, той води програма наречена „Нашата местна луда икономика и биткойн обиколка на Буенос Айрес”, където обяснява на туристи нивото на ограниченията, които срещат аржентинците в ежедневието си – от лимит върху трансакциите в чуждестранна валута до забрана за плащане на вноски на резервации за международни полети.
Той дава примери за криптовалутите, особено за биткойн, и защо вярва, че те са ценна алтернатива на волатилното и силно контролирано аржентинско песо.
„Когато имате рестрикции, имате нужда от инструменти за свобода”, казва Ферер.
За много крипто ентусиасти по света, децентрализацията и виртуалните валути представляват основно идеология и средство за печалба. Но за много аржентинци това е средство за удовлетворяване на най-основни нужди. „Вярвам повече на математиката и софтуера, отколкото вярвам на политици”, казва Ферер, добавяйки, че според него биткойн е нещо, което аржентинците трябва да възприемат без да се замислят много.
Различните примери за силна правителствена намеса в икономиката спомагат за утвърждаването на криптовалутите в Аржентина. Така например, операциите по копаене (добиване) на биткойн се поддържат сравнително евтино, тъй като цената на електричеството в страната държи ниски нива.
Копаенето на биткойни е процес, в който се добиват нови дигитални валути. Той включва използването на компютри за решаването на сложни математически уравнения. Когато тези изчисления бъдат завършени, миньорът получава възнаграждение под формата на биткойн. Може да изглежда лесно на думи, но процесът изисква инвестиция в хардуер, разход на сериозно количество електроенергия и наличието на стабилни системи за охлаждане.
Центърът за алтернативни финанси на University of Cambridge изчислява, че електричеството, което се използва за копаене на биткойн по света достига 137 тераватчаса годишно. Това е колкото годишното потребление на ток в страни като Норвегия и Полша.
Производството на толкова електричество за целите на криптовалутите увеличава вредните въглеродни емисии, като засега няма точни прогнози колко голям е вредният отпечатък на тази индустрия.
Въпреки това, в Аржентина подобни притеснения относно околната среда често отстъпват място на притеснения, свързани с финансите.
За някои аржентинци, дори сравнително млада и непредвидима валута е за предпочитане пред изключително нестабилното песо.
Биткойн, който е най-популярната криптовалута в света, може да послужи и като буфер срещу високата инфлация, тъй като броят на валутата е предварително заложен – тоест няма как да се „печатат” безкрайно количество биткойни.
Инфлацията в Аржентина е сякаш вечен проблем, който присъства в ежедневието на хората в страната. Годишната инфлация в Аржентина надхвърля 50%.
Изглед от Буенос Айрес, столица и най-голям град в Аржентина. Все повече аржентинци поглеждат към криптовалутите заради икономическата несигурност в страната;
Снимка: iStock
„По време на пандемията, хората забелязаха ситуацията и за да защитят парите си избраха да се насочат към активи, които са ограничени”, казва Мария Мерцедес Етчегоен.
Тя е адвокат, специализиран в интелектуалната собственост, както и член на изпълнителния комитет на неправителствената организация „Биткойн Аржентина”.
Етчегоен е част и от създаването на движението Cryptogirls, което се появява на фона на засиления интерес към криптовалутите по време на пандемията.
Засега аржентинското правителство подхожда към бума на виртуалните валути в страната внимателно. „В Аржентина няма конкретни регулации за криптовалутите”, казва Етчегоен. Въпреки това, Централната банка на страната издава предупреждения относно измами, свързани с криптовалути. Регулаторът призначава, че въпреки не особено високото ниво на употреба на криптовалути, използването им расте с бързи темпове – нещо, което заслужава внимание.
Етчегоен е загрижена за неравномерния достъп до криптовалутите в страната.
Засега хората, които ги използват са малцинство – предимно млади хора, мъже, хора с интереси в технологиите и част от по-заможното население.
„В наши дни, това не е технология, която всеки може да приеме”, признава блокчейн консултанта Лучия Лизардо.
Въпреки това, в Аржентина се полагат усилия за разпространение на криптовалутите, главно чрез финансови продукти, които служат като посредник между традиционните и виртуалните валути.
Три аржентински стартъпа предлагат дебитни карти, специално предназначени за трансакции на база блокчейн технологията. Lemon, една от тези компании, е създадена в град, където 40% от магазините приемат плащания в биткойн.
Някои хора в Аржентина използват и така наречените стейбълкойни, който са обвързани с щатския долар, което ги прави по-малко волатилни.
Разбира се, криптовалутите няма как да предложат кардинално решение за проблемите на аржентинската икономика. Те носят със себе си собствени проблеми като валутни спекулации, измами и вреден въглероден отпечатък.
Все пак, „мисля, че това е като революция за млади хора”, казва Лизардо.
За Херонимо Ферер нещата са доста по-ясни. „Това са нашите пари и са единствените, които политиците не могат да унищожат.”, смята той.
Още: Изкарва ли пари копаенето на криптовалути в наши дни?
