Централна и Източна Европа (ЦИЕ) може да се превърне в следващото чудесно място за инвестиции в момент, когато западноевропейските предприятия търсят нови места за скъсяване на веригите за доставки, офшоринг или достъп до нарастващи потребителски пазари. Това се казва в проучване на съобщава финансовата компания iBanFirst.
Още: Краят на "Северен поток 2": Тайни документи показват - точно преди Путин да нападне Украйна
Още: Световното производство на риба и аквакултури достигна нов рекорд
Пет причини
Изводите от него са, че има 5 основателни причини бизнесите да разширяват своите дейности в региона. Петте предимства са бърз икономически растеж, квалифициран работна ръка, достъп да разширяващи се потребителски пазари, разширяване на търговските отношения със Западна Европа и стратегическо местоположение, устойчиви бизнес практики, пишат от компанията.
Още: Белгийска компания за батерии ще открие над хиляда работни места у нас
През последните години много страни от ЦИЕ изпревариха Западна Европа по икономически растеж. Прогнозата на МВФ за растежа на БВП на страните от ЦИЕ е той да нарасне два пъти по-бързо от средния за еврозоната в периода 2023-2026 г. Например България отбелязва един от най-високите темпове на икономически растеж сред държавите-членки на ЕС - над 650 на сто през последните 20 години (2000-2022 г.). Перспективите за икономиките на страните от ЦИЕ остават положителни, но войната в Украйна, инфлацията и евентуалното забавяне на световната икономика могат да представляват риск.
Още: Копачите на биткойни вече инвестират в изкуствения интелект
Още: Европейските фондови пазари потънаха след евроизборите
Млади и образовани
Работната сила в ЦИЕ е млада, образована и висококвалифицирана. Този набор от таланти е на разположение на цена, която е с около 30% по-ниска в сравнение със Западна Европа (ЗЕ). България има един от най-високите дялове на млади хора (на възраст 15-29 години) в ЕС - 35,4 на сто, значително по-висок от средния за ЕС (23,7 на сто) и сходен с този на Румъния (най-висок дял - 36,1 на сто) и Унгария (34,9 на сто). Това младо и динамично население е основен двигател на икономическия растеж.
Общото население на региона на ЦИЕ от над 287 милиона души и приблизително 7-те милиона малки и средни фирми представляват значителен пазар с нарастваща покупателна способност. Средната класа в тези икономики се разраства, което създава търсене на стоки и услуги със западни марки, посочват от компанията.
Още: Швейцарците подкрепиха на референдум соларните и вятърните електроцентрали
Още: Обрат с цената на петрола заради търсенето
Още: Икономическият министър се похвали с най-висок ръст на чуждите инвестиции от 15 години
Износът като процент от БВП
Търговията между ЦИЕ и Западна Европа е интензивна. Тези разрастващи се икономически отношения и отворени пазари допринасят за привлекателността на региона като производствен и снабдителен център за западните предприятия. България, например, има най-висок дял на износа като процент от БВП в ЕС, като износът съставлява 70 на сто от нейния БВП. Също така, регионът се характеризира с високо ниво на дигитализация и използване на финтех услуги, тъй като предприятията работят с различни местни валути и се нуждаят от по-бърза и по-евтина валутна поддръжка при осъществяване на международен бизнес. Нарастването на предлагането на финтех услуги, особено в областта на международните плащания през последните 7 години, се изразява в значителни икономии за базираните в региона фирми, които надхвърлят 1 млрд. евро годишно.
Още: След евроизборите: Рязка промяна в курса на еврото, достигна стойност, невиждана от месец
Още: ЕС разследва купувач от ОАЕ в рамките на първата проверка за използването на местни субсидии
ЦИЕ постепенно прилага устойчиви бизнес практики, което съвпада с вниманието на западните корпорации към екологичната и социалната отговорност. Като пример: България, Румъния и Унгария са постигнали значителен напредък в използването на възобновяеми енергийни източници, според Доклада за пазара на възобновяема енергия за 2023 г. България се нарежда между Румъния (28 на сто) и Унгария (21 на сто) с 22 на сто дял на енергията от възобновяеми източници.
