След десетилетие на стимули икономиката по света започва бавно, но сигурно да се променя със затягането на паричната политика на множество ключови пазари. Към този момент над 30 централни банки от цял свят предприеха рязко повишаване на основните си лихвени проценти с една основна цел - укротяване на растящата инфлация.
Канадската централна банка вдигна основния си лихвен процент до по-високи от очакваните нива в сряда. Той отбеляза ръст от цял процентен пункт, след като бе повишен на два пъти с по 50 базисни пункта. Южна Корея също предприе поетапни увеличения от по 25 базисни пункта. След това действие основният лихвен процент нарасна с половин процент. В Нова Зеландия пък основната лихва достигна до 2.5%, след като централната банка предприе трето поредно увеличение.
Централната банка на Чили вдигна основния си лихвен процент със 75 базисни пункта. Сингапурската централна банка също затегна паричната си политика в четвъртък. Филипинска национална банка последва примера веднага след това и вдигна основната лихва с три четвърти базисни пункта. Понастоящем се прогнозира и рязко вдигане на лихвите в Австралия, след като безработицата в страната удари почти половинвековно дъно, предава Bloomberg.
След данните за най-високата инфлация в САЩ от 1981 г. насам, се очаква Фед да вдигне лихвите с цял процентен пункт до края на юли, след като веднъж вече предприе подобно действие миналия месец. Инвеститорите прогнозират, че Банката на Англия също ще увеличи основния си лихвен процент с 50 базисни пункта на следващата си среща.
Централните банки очакваха нарастването на цените през миналата година да се забави. Проблемите, свързани с веригите за доставки обаче не отшумяха. Растящите цени на енергията и суровините след началото на войната в Украйна допълнително дадоха тласък на инфлацията.
Никоя от централните банки не очакваше подобен развой на събитията. Сега много от световните икономики се изправят пред перспективата за изпадане в рецесия.
Председателят на Фед Джером Пауъл заяви миналия месец, че неглижирането на инфлацията би било по-пагубно от затягането на паричната политика. Неговата позиция бе споделена от гуверньорите на Банката на Англия и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Над 30 централни банки са вдигнали основния си лихвен процент с над 100 базисни пункта отведнъж през тази година Източник: Bloomberg
Централните банки са готови да предприемат политики, които ще доведат до забавяне на икономическия растеж, докато не успеят да овладеят инфлацията, казват Ричард Макгуайър и Лин Греъм-Тейлър от Rabobank. Те смятат, че банките дори са склонни да тласнат икономиките към рецесия в името да постигнат целите си в борбата с растящите цени.
Банките, които не предприемат действия, обричат стойността на валутите си на спад. Това не само влошава инфлацията, но и увеличава цените на вноса.
ЕЦБ е изправена пред ситуация, в която еврото достигна до паритет с долара и за кратко цената на единната валута падна под 1 долар в сряда. Това дойде след като рекордната инфлация в САЩ провокира моментален скок в цената на долара спрямо еврото по време на вчерашната търговия. Скокът в цените вдигна очакванията за бъдещо повишение на лихвите от страна на Фед с поне 75 базисни пункта.
Еврото се възстанови, след като говорител на ЕЦБ заяви, че централната банка следи въздействието на обменния курс върху инфлацията. Това ясно показва натиска, който банките взаимно си оказват чрез своите действия.
Голямото изключение е японската централна банка. Гуверньорът ѝ Харухико Курода посочи, че инфлацията в страната се дължи главно на ръста в цените на суровините, а това не е израз на трайни увеличения на цените, които биха провокирали покачване на лихвите.
В крайна сметка, се очаква ситуацията да бъде овладяна. Това обаче няма да стане достатъчно скоро, за да спаси бюджетите на домакинствата от шокове, а доверието в централните банки ще понесе сериозен удар, казва Том Орлик, главен икономист на Bloomberg Economics
Йената отбеляза спад от цели 16% спрямо долара от началото на годината, което е резултат от бездействието на японската централна банка.
На противоположния полюс е САЩ. Там Фед трябваше да се откаже от плановете си за „нормализиране“ след пандемията. Вместо това, сега администрацията Пауъл е принудена да отговори на инфлацията с най-агресивната парична политика от десетилетия.
Предишните прогнози на Фед за инфлацията в страната не се сбъднаха и банката предприе по-рано от планираното повишение на лихвите. През юни централната банка увеличи основния лихвен процент за първи път от 1994 г. насам.
Търговците смятат, че съществува 50% шанс Фед да увеличи основния лихвен процент със 100 базисни пункта още този месец, каквото бе предприетото в Канада увеличение в сряда.
Ходът на банката показва притеснението относно възможността за продължаване на ръста в цените, казва гуверньорът на канадската централна банка Тиф Маклем по време на брифинг.
Надяваме се, че увеличенията на лихвените проценти ще гарантират, че високата инфлация няма да продължи дълго. Спадът в дългосрочните инфлационни очаквания на пазара на облигации показва, че инвеститорите смятат, че централните банкери могат да се справят с проблема.
Инфлационните очаквания за идните десет години предполагат 2.35% в САЩ, 2.08% в Германия, 1.98% в Канада е 3.68% във Великобритания. Това обаче може да бъде постигнато на цената на отрицателен икономически ръст.
