След като руският диктатор Владимир Путин отприщи открита война срещу Украйна, руската икономика се справя по-добре от очакваното със санкциите, наложени от ЕС и от Запада. Голяма част от замразените руски активи в ЕС всъщност са блокирани в само 6 държави. Украинската икономика е изправена пред влошаваща се ситуация, но икономиката на ЕС се адаптира добре към неблагоприятните икономически ефекти, като все по-малко вероятно е да има недостиг и прекъсвания на връзки за доставки специално за газа. Това са основните заключения на експерти, които говориха пред Комисията по икономическите и парични въпроси на Европейския парламент (ECON).
Санкциите – последствията за Русия
Що се отнася до руската икономика, председателят на Комисията по икономическо развитие на украинския парламент Дмитро Наталуха коментира, че е наложен колкото се може по-силен натиск, но Русия се е справила неочаквано добре. По думите му обаче това основно се дължи на доста "дупки" в покритието на санкциите. Затова с деветия пакет санкции на ЕС трябва да се свърши още работа – Наталуха посочи конкретно руския петрол – специално с гръцки кораби, както и санкции срещу политическите партии, които подкрепят действията на Владимир Путин. Под санкции за руски политически партии украинският депутат визира 4 000 000 души, които са техни членове – най-вече хора на средно управленско ниво, включително директори на предприятия, на училища, популярни лица, включително спортисти. Конкретен пример – Андрей Аршавин, бивша звезда на "Арсенал", който има сериозни имоти зад граница. "Това ще е исторически пробив", смята Наталуха.
Той посочи, че през март и април инфлацията в Русия е скочила между 15-18 процента, което е накарало Руската централна банка да вдигне основната си лихва с 20%. Санкциите действат, но е необходимо и повече.
ОЩЕ: Бюджетният излишък на Русия започна да се изпарява
Експертът от Transparency International Мартина Мойри изрично наблегна на това, че 90% от замразените руски активи в ЕС идват от 6 европейски държави – Австрия, Белгия, Германия, Люксембург, Ирландия и Франция. Става въпрос за 14,5 млрд. евро руски активи – основно на руски олигарси и свързани с тях субекти (компании най-вече). Специално в България има няколко примера, които са показателни и там няма никакво действие на властите ни:
1. Бизнесът на руски милиардери в България: Андрей Мелниченко***
2. Бизнесът на руски милиардери в България: Вагит Алекперов
3. Бизнесът на руски милиардери в България: Санкционираният от ЕС Сергей Кириенко и АЕЦ "Белене"
Мойри подчерта, че има основна опасност от неразбиране защо трябва да има и как трябва да бъдат налагани санкции в нефинансовия сектор. Да се замразяват активи изисква и разследваща дейност, а често властите в много държави страдат от недостиг на квалифицирани кадри, както и че липсват данни кое на кого е – например недвижими имоти, движимо имущество и т.н. "Не може доставчици на услуги ЕС, които се ползват с доверие, да предлагат услуги на руснаци (не само на санкционирани) така, както преди войната", каза още Мойри, визирайки как години наред именно така Владимир Путин е установил безпрецедентно влияние в Европа. Мойри подкрепи думите на Наталуха, че европейските санкции трябва вече да ударят извън олигарсите - по тези хора на средно ниво (партийни дейци, директори и мениджъри на федерални структури и предприятия), които осигуряват политическия гръбнак на Путин.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ САНКЦИИ СРЕЩУ РУСИЯ ДОТУК - СХЕМА!
Руският газов отговор и икономиката на ЕС – примери с Германия
По отношение на икономиката на ЕС, проф. Бенджамин Мол, който преподава макроикономика в Лондонското училище по икономика, наблегна на газа. Ситуацията е безпрецедентна, но европейската икономика се адаптира и се справя добре. Към днешна дата е „крайно невероятно” да има недостиг на газ, подчерта той. Професорът даде за пример Германия – преди войната 55% от германското потребление на газ е задоволявано от Русия. През миналата седмица обаче само 25% от потреблението на газ от германската индустрия идва от Русия, а общият дял от газовото потребление на Германия, който се пада на руски източници, е 37 на сто. Газовото потребление на домакинствата също намалява сериозно, но е рано да се правят твърди заключения, защото важен фактор е и топлата есен. Проф. Мол подчерта, че от ключово значение е да има държавна подкрепа за домакинствата – но не директни плащания, а инициативи, с които да се насърчи намаление на потреблението на газ.
Професорът каза и нещо важно – ако германската икономика не се адаптира по отношение на руския газ, то ще има 20-30% спад на германската индустриална продукция. Само че според официалната германска статистика, от началото на войната спадът при германската индустриална продукция е само 1-2 процента. Това се случва заради предприетите разнообразни мерки за заместване на газа като суровина за производство.
Проф. Мол подчерта, че икономиката на ЕС се справя, защото намира начини да ограничи (излишното) търсене. Той е категоричен, че санкциите срещу Русия работят, но не по начина, който обикновените хора са очаквали – моментална опустошителна буря. Това е лавина – тя набира сила постепенно, стана ясно от думите му.
Ханес Свобода, президент на Виенския институт за международни икономически изследвания, уточни, че основният икономически удар за Русия от санкциите дотук е дошъл от оттеглянето на безброй чуждестранни компании, които при това са изтеглили и своето ноу-хау и технологии. Сега е изключително важно да се гарантира, че този опит и технологии няма да бъде внесен от другаде. За пример той даде Турция - ЕС трябва да внимава и да намери начин да няма теч на западно ноу-хау и технологии от Турция към Русия. Друг пример, даден от Свобода като "дупка" в завесата от санкции, е Сърбия, каза още Свобода.
ОЩЕ: Помага ли Русия на Иран за ядрено оръжие: Сочен за наследник на Путин е в Техеран
