Централната банка на Израел предприе най-рязкото вдигане на лихвите от 2011 г. насам

Централната банка на Израел предприе най-рязкото вдигане на лихвите от над десетилетие насам. Мярката идва след разпускането на парламента от миналата седмица и необходимостта за контролиране на инфлацията, която надхвърли зададената целева стойност.

Още: Краят на "Северен поток 2": Тайни документи показват - точно преди Путин да нападне Украйна

Още: Световното производство на риба и аквакултури достигна нов рекорд

Банката повиши основния си процент  от 0,75% до 1,25%. Това е третото поредно увеличение на основния лихвен процент и най-голямото от 2011 г. насам, когато Стенли Фишер беше гуверньор на централната банка.

„Израелската икономика отбелязва бърз растеж, придружен от стабилен пазар на труда и ръст на инфлацията.“, се казва в изявление на паричния комитет на банката. Комитетът рязко промени своя тон и вече не се отнася към повишението на лихвените проценти като към „постепенен“ процес, предава Bloomberg.

Решението на Банката на Израел става част това, което може би е най-драстичното затягане на глобалната парична политика от 80-те години на миналия век. Повишаването на лихвите в близкоизточната страна следва след най-драстичното повишаване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ от 1994 г. насам и вдигането на основните лихвени проценти от страна на ЕЦБ, Банката на Англия, Австралийската централна банка и Швейцарската национална банка.

Още: Копачите на биткойни вече инвестират в изкуствения интелект

Още: Европейските фондови пазари потънаха след евроизборите

Назначеният служебен кабинет в Израел, е законово ограничен от предприемане на мерки, които биха могли да помогнат на страната да се справи с рязкото покачване на цените и предполагаемо да закрепи фискалната си политика през следващата година.

Ако политическата безизходица на Израел продължи до края на годината, една по-рестриктивна фискална политика „може да облекчи инфлационния натиск, а това може да изиска по-малко контракционна парична политика“, казва Карнит Флуг, бивш гуверньор на Банката на Израел и понастоящем вицепрезидент на мозъчния тръст към Израелския института за демокрация в Йерусалим.

Промяна в политиката

Въпреки че на Банката на Израел ѝ се налагаше често да работи съвместно със служебни правителства заради изборната нестабилност в страната през последните години, сега гуверньорът Амир Ярон трябва да се бори и с инфлация, която е надхвърлила целта на правителството от 1% до 3%. 

Успоредно с решението за покачването на лихвените проценти отделът за изследвания към централната банка промени прогнозите за тази година. След ревизиите отделът понижи стойностите на вероятността за икономически растеж, като същевременно повиши прогнозите си за инфлацията.

Още: След евроизборите: Рязка промяна в курса на еврото, достигна стойност, невиждана от месец

Още: ЕС разследва купувач от ОАЕ в рамките на първата проверка за използването на местни субсидии

Очаква се БВП на Израел да нарасне с 5% през 2022 г. и с 3,5% през следващата година. Ръстът на цените сега се предвижда да възлиза на 4,5% тази година, преди да се забави и достигне до целта на правителството. През 2023 г. се очаква инфлацията да достигне 2,4%.

За да постави разходите под контрол, Ярон повиши лихвите с четвърт процентен пункт през април и с 40 базисни пункта през май. Инфлацията в страната достигна 4,1% на годишна база през май, ускорявайки темпа си на растеж за втори пореден месец.

Въпреки че инфлацията в страната е значително по-ниска, отколкото в много други страни, Израел също е повлиян от скока на цените на храните и енергията. Наскоро централната банка предупреди, че се предвижда увеличение на заплатите в отговор на нарастващите цени.

Валутен риск

Още един проблем е обезценяването на валутата на страната. Шекелът, който достигна 26-годишен връх през 2021 г. и играеше ролята на спасителен пояс срещу инфлацията, падна спрямо долара тази година. Това от своя страна оскъпи вносните стоки.

Очаква се допълнителен ръст на инфлацията през идните месеци, тъй като глобалната битка за суровини оказва влияние върху вътрешните разходи. Израел обяви значително увеличение на цените на горивата и млечните продукти през последните дни и в момента обмисля увеличение на цената на електроенергията.

Анализатори прозират тенденция за много по-високи разходи по заеми. Предвижда се разходите по едногодишните лихвени суапове да се повишават до около 2,4% в рамките на година.

Изследователският екип на централната банка прогнозира, че основната лихва ще достигне 2,75% през второто тримесечие на следващата година.

Икономисти от Barclays Plc и Citigroup Inc. предвиждат, че паричният комитет ще гласува отново да повиши основния лихвен процент с половин процентен пункт на следващото си заседание през август.

Още: Израел добави китайския юан във валутните си резерви, понижава дела на еврото и щатския долар