Конфликтът в Северен Мозамбик е създал ситуация, която позволява контрабандата на огромно количество скъпоценни камъни от страната, включително злато и рубини, от които Мозамбик произвежда половината като част от световното предлагане.
Още: Краят на "Северен поток 2": Тайни документи показват - точно преди Путин да нападне Украйна
Още: Световното производство на риба и аквакултури достигна нов рекорд
От началото на 2021 г. 14 тона злато, рубини, гранати и танталит, наред с други скъпоценни камъни, са били незаконно изнесени от Мозамбик, според Фернандо Макене, високопоставен служител в Министерството на минералните ресурси на страната, както той заяви пред Радио Мозамбик в понеделник.
"Търсим начини да се борим с разрастването на престъпните мрежи, които ограбват нашата територия и стратегическите ни ресурси, така че тези ресурси да генерират приходи за развитие на местните общности", допълва той пред АФП, цитирани от БГНЕС.
Минералното богатство на южноафриканската страна е голямо, но е концентрирано предимно в северните провинции Ниаса и Кабо Делгадо и централната провинция Маника.
Още: Копачите на биткойни вече инвестират в изкуствения интелект
Още: Европейските фондови пазари потънаха след евроизборите
В Кабо Делгадо базираната в Обединеното кралство компания „Gemfields“ управлява огромен обект за добив на рубини в Монтепуес, където се произвеждат над 40% от рубините в света. Съгласно 25-годишна концесия за добив, предоставена от правителството на Мозамбик през 2011 г., „Gemfields“ има изключителното право да изнася рубини от региона, който понастоящем носи приходи между 100 и 120 млн. долара годишно и е добил рубини за около 600 млн. долара в хода на дейността си.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцарците подкрепиха на референдум соларните и вятърните електроцентрали
Огромната открита мина се охранява от наемни сили за сигурност, които я пазят от бедните местни занаятчии, често продаващи намерените скъпоценни камъни на други купувачи-контрабандисти. Тези охранители обаче са широко обвинявани в жестоко отношение към жителите на Кабо Делгадо, включително физическо и сексуално насилие и убийства. През 2019 г. „Gemfields“ се съгласи да плати 7,8 млн. долара обезщетение на местните жители в рамките на споразумение за "непризнаване на отговорност" по този иск.
"Добивам рубини без документи, защото нямаме друг избор", казва през юли пред британския „Телеграф“ 26-годишен миньор, който посочва името си като Роселио. "Вярвахме на правителството, но те са тези, които се отнасят зле с нас".
"Камъните създават проблеми", добави той. "Белите хора искат камъните. Ние също ги искаме."
Още: След евроизборите: Рязка промяна в курса на еврото, достигна стойност, невиждана от месец
Още: ЕС разследва купувач от ОАЕ в рамките на първата проверка за използването на местни субсидии
"Както виждате, тези хора около нас са много ядосани", казва пред вестника и друг нелегален миньор, 25-годишен мъж, който се казва Джанито. "Ние обвиняваме лидерите на нашата страна. Ако те не искаха народа им, децата ни, да страдат, нямаше да дават най-доброто от страната ни на чужденци. Щяха да го оставят на нас."
През последните години в Кабо Делгадо са предоставени концесии за добив на злато, но центърът на златодобива в Мозамбик е в Маника, където през 2016 г. „Xtract Resources“, диверсифициран производител на метали и минерали със седалище в Лондон, получи концесия, за която се смята, че има около 2,97 млн. унции злато.
Миналия месец „Xtract“ съобщи, че от юни досега концесията ѝ за добив в Маника е добила 427 злато, което се равнява на 780 000 щатски долара.
Охранителите са обвинявани и в жестоко отношение към населението около огромните газови концесии в Кабо Делгадо, дадени на Total, ExxonMobil и други петролни гиганти. Операциите са едни от най-големите в Африка, но за разлика от Монтепуес, който е разположен на около 200 км навътре в сушата, концесията Афунги се намира на тихоокеанското крайбрежие, близо до сърцето на бушуващия конфликт между правителството на Мозамбик, неговите съюзници и ислямистката войнствена група „Ансар ас Суна“, присъединила се ктм „Ислямска държава“.
Френската неправителствена организация „Les Amis de la Terre France“ отбеляза през 2019 г. как тези проекти са допринесли за подхранване на недоволството в региона, от което „Ансар ас Суна“ с удоволствие се възползва.
"Милитаризацията на района и газовите дейности допринасят за подхранване на напрежението. Нарушенията на правата на човека се увеличават в общностите, попаднали между бунтовници, частни военни и паравоенни сили, мултинационални компании или техни подизпълнители", пишат те. Хиляди семейства са били изселени заради проектите за добив на газ и рубини.
От 2017 г. насам бунтът непрекъснато се разраства, като привлича вниманието на света през август 2020 г., когато превзема пристанищния град Мочимбоа да Прая, и през април 2021 г., когато бойците нападат пристанището на Палма, прогонвайки в ужас десетки хиляди души от града и убеждавайки Total да обяви форсмажорни обстоятелства за проекта.
Скоро след това президентът Фелипе Нюси се обърна към регионалния блок на Южноафриканската общност за развитие (SADC) с молба да изпрати военна помощ. Около 3000 войници пристигнаха от юли заедно с руандийски войски от отделна група. По-малък брой инструктори от Европейския съюз също пристигнаха, за да работят с мозамбикските военни, включително от Португалия, бившия колониален владетел на страната, срещу когото тя води кървава война за независимост.
Силите на SADC и Руанда постигнаха бързи успехи, като през миналия месец си върнаха Моцимбоа да Прая, отблъснаха бунтовниците от крайбрежието и убиха висш командир.
В резултат на конфликта повече от 800 000 души са станали бежанци, а повече от 3000 цивилни са били убити.
