Иван Петров не е учил живопис, но рисува от малък. Това му дава вътрешно чувство за свобода и удоволетворение. Днес, той е зрял мъж на 45 години, но това усещане не го е напуснало. Единствено опитът, натрупан през годините, му помага да се разбира по-добре с бялото платно.
В навечерието на откриването на петата му самостоятелна изложба в Айтос, разговаряме с Иван, за пътя който е извървял като творец, за семейството му, за отношението към изкуството, живота и хората.
Г-н Петров, кога разбрахте, че имате желание да останете насаме с белия лист?
От ученик рисувам, а след казармата започнах да работя с масло. Разбрах, че това ми доставя удовоствие още от малък. Бях в първи клас, когато моята учителка ме забеляза и насърчи да рисувам. Но така и не завърших образование, което да е свързано с рисуване, въпреки че родителите ми имаха такава идея.
А с какво сте се занимавал, какво сте работил, било ли е свързано с изобразително изкуство?
Работил съм като майстор на хляб, в издателство, в рекламна агенция. Разбрах, че всичко допринася за изграждането на човека.
Разкажете ни нещо за Вас и семейството ви.
Аз съм от Айтос и живее там със семейството си. Имам една дъщеря. Семейството ми ме подкрепя и помага, особено преди изложба. Всеки се включва при поръчката и разпространението на плакатите, надписите на картините и всичко друго. И сега е така. Петата ми самостоятелна изложба ще бъде открита на 15 декември от 16 часа в Ритуалната зала на общна Айтос. Всичките ми изложби са със съдействието на общината, за което благодаря. Тази съм нарекъл „Рождествената звезда“.
Точно исках да Ви попитам за библейските сюжети и присъствието им в картините Ви. Това ли е водещата тема?
Имам доста картини по библейски сюжети и затова моите изложби в повечето случаи са по време на най-големите християнски празници – Рождество Христово и Възкресение. Скоро бях по Светите места в Израел и това е новото ми вдъхновение. Но обичам да рисувам природата, хората, животните. Моите картини са жизнерадостни, пъстри... Смятам, че изобразителното изкуство трябва да радва хората, да носи добри чувства, от лошото за съжаление, има в изобилие. Самият аз, когато рисувам, се чувствам удовлетворен, спокоен и щастлив.
Продават ли се добре Вашите картини?
Продал съм доста мои платна у нас и в чужбина. Мои платна има в САЩ, Германия, Англия. Предстои още една картина да замине за САЩ при жена от Айтос, която от години живее там, но не е забравила корените си.
Какво ще кажете на хората, които трудно намират време за своето хоби и дори се отказват?
Живеем в забързано време, но ако не отделяме време за нещата, които ни доставят удоволствие, не е добре за самите нас. Аз ходя на работа през седмицата, но намирам време в почивните дни да рисувам, защото това ме разтоварва.
С какви думи ще поканите хората да видят платната, подредени в изложбата?
Тя ще бъде отворена само няколко дни - от 15 до 22 декември. С нея пожелавам на всички хора, най-хубавият празник Рождество Христово, да бъде щастлив за тях и близите им. Ако моите платна допринесат малко за това, мисля че съм свършил добра работа.
