На 9 декември 2022 г. се навършват 80 години от рождението на големия български актьор Стефан Данаилов, който почина преди 3 години, припомни сайтът на община Бургас и обяви специални прожекции:
Мастера остава в българското кино и театър с над 150 емблематични роли и в Културен център „Морско казино” ще бъдат излъчени два филма, любими и на Стефан Данаилов– „Дами канят” (1980) и „Княз Борис Първи“ (1985), като прожекциите ще бъдат с вход свободен, на 8 и 9 декември в зала „Георги Баев”. И двете са с начален час 18.00.
Любимият на поколения българи актьор проф. Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. През 1966 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално майсторство „Кръстьо Сарафов“ /ВИТИЗ/ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“) при проф. Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Към актьорската професия го насочва съпругът на сестра му Росица - актьорът Иван Кондов, който го подготвя и за кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ.
Дебютът му в киното е през 1956 г. Тогава той е на 13 години и участва в детско-юношеския филм „Следите остават“ по сценарий на Павел Вежинов. През август 1969 г. е премиерата на първата серия на телевизионния сериал „На всеки километър“. За един ден 27-годишният Стефан Данилов, който изпълнява във филма ролята на майор Деянов, и партньорът му Григор Вачков (Митко Бомбата) стават звезди. Следват филмите „Князът“ и „Черните ангели“, които му носят още по-голяма популярност. За участието си в тях той е удостоен през 1969 г. с наградата за най-добра мъжка роля от фестивала на българското кино „Златната роза“ във Варна.
В своята над 50-годишна творческа кариера Стефан Данаилов е изиграл повече от 150 роли в киното, театъра и телевизията. Един от популярните му образи в българското игрално кино е на инструктора по шофиране Яким Донев във филма „Дами канят“. От филма остава и култовата реплика на героя му: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“.
Стефан Данаилов е участвал във филмите „Инспекторът и нощта“ (1963), „Князът“ (1970), „Черните ангели“ (1970), „Иван Кондарев“ (1974), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Допълнение към ЗЗД“ (1976), „Топло“ (1978), „Юлия Вревская“ (1978), „От нищо нещо“ (1979), „Търновската царица“ (1981), „Княз Борис Първи“ (1985), „След края на света“ (1998) и др. Той е участвал и в редица международни копродукции. Под ръководството на италианския режисьор Луиджи Перели Стефан Данаилов е участвал в седмия сезон на италианския сериал „Октопод“ (1994), в минисериала „Рекет“, в сериалите „Дело по съвест“ и „Дълбоко в сърцето“, които му носят голяма популярност в Италия. Участвал е и в българските телевизионни сериали „Стъклен дом“ (2010) и „Фамилията“ (2013).
В театъра Стефан Данаилов започва да играе през 1966 г. в Драматичния театър в Пловдив.
От 1988 г. Стефан Данаилов преподава в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1995 г. е избран за доцент, а през 1999 г. за професор. Сред своите възпитаници и студенти Стефан Данаилов е известен като Мастер.
Освен в киното и театъра Стефан Данаилов се включва и в политиката. Той е бил депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990), в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-16 август 2005), в 41-ото, 42-ото и 43-ото Народно събрание (2009-2017). От 19 април 2017 г. е депутат в 44-ото Народно събрание. От 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г. е министър на културата.
Стефан Данаилов е носител на множество български и чуждестранни награди. През 1983 г. той е удостоен със званието „Народен артист“. На 11 ноември 2002 г. Стефан Данаилов получава държавната награда „Паисий Хилендарски“, а на 6 декември 2002 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за изключителните му постижения в областта на българското кино и театър, за приноса му в политическия и културния живот на съвременна България и по повод 60 години от рождението му. Почетен гражданин на София (17 септември 2013).
Носител на награда „Икар“ на Съюза на артистите в България за „забележително сценично и екранно присъствие и ролята му в духовния живот на България“ (28 март 2003), на награда „Икар“ за цялостен принос в сценичните изкуства (27 март 2005), на Голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2015). На 6 юни 2014 г. Българската филмова академия го удостоява с Наградата за цялостно творчество за постижения в българското кино. На 17 февруари 2016 г. той получава наградата на Дарик радио „Легенда на годината“. Сред международните му отличия са орденът „Звезда на италианската солидарност“ (27 юни 2006), орденът на Франция за изкуство и култура (14 октомври 2006) и „Наградата на град София“ на италианската асоциация „Умбри ин Булгариа“ за приноса му за развитието на българско-италианските културни взаимоотношения и за артистичната му и филмова дейност в Италия (27 октомври 2007).
