Поглововна сеч. Климатични промени. Природа е - нищо не може да се направи. Това са основните обяснения за голямото наводнение по Южното Черноморие, което заля община Царево.
Още: Проекти на община Бургас отличени за иновации и добри практики в публичния сектор
Още: Дядо Коледа ще раздава подаръци на животните в зоопарк Бургас
Коя е истината? Премиерът акад. Николай Денков обеща проверка, която би трябвало да даде достатъчно данни, за да се говори по-категорично: Денков твърди, че бедствието в Царево е природно, но проверява и човешката дейност (ВИДЕО)
Безхаберие - на местно и държавно ниво
Според природозащитника Атанас Русев, който е известен най-вече с инициативите си за опазване на плаж "Корал", но не само, заключението е следното: "На картите са позволителни за сечи в тези райони през последните години (без 2023). Може сами да видите що за управление на тази територия е имало през годините..., за да се случи бедствие. Никакво. Пълна безхаберност, никакво управление на риска, никаква превенция, пълна абдикция на държавата и местните власти от техните задължения. Презастрояване, запушване на дерета и долини, липса на инфраструктура, поголовна сеч... А като някой търси истинските причини, толкова ли е трудно да се тръгне по всяко дере и корито на преляла река и да се провери какво и как се е случило???? Що за изрод е държавата и нейното управление??? Та това 20 човека ще го направят за един ден. За всички е ясно обаче какво ще видят там и за това в момента всички доволно си траят!"
Тези силни думи са част от по-голяма публикация, в която се прилагат и карти какво е положението със сечта в Странджа, допълнителен линк "специално за (екоминистъра) Юлиян Попов" по темата, както и следното уточнение: "(...) в района на с. Кости, на територията на Природен парк Странджа, сечта е повсеместна. Там са паднали най-много валежи - 311 л/м2 за денонощие, но този водосборен район подхранва р. Велека, (няма нищо общо с Царево, Нестинарка, Арапя и Лозенец.), която естествено се влива в Черно море и там на устието няма никакви поражения (пораженията са в селото), въпреки количествата вода. Но с тези големи количества валежи се спекулира като се пренасят за целия район. На практика в района на Царево са паднали около 100-150 л/м2 за денонощие по прибилизителни оценки. В с. Кости всяка година има подобни наводнения през последните години."
Още: Община Бургас предлага конкурс за идеен проект за дупката центъра на града
Още: С коледен базар ученици от Бургас помагат на възрастни и на сираци
Факторът "Климатичните промени"
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Община Бургас взе участие по проект за развитие на Черноморския регион
Още: Две читалища от Бургас са одобрени за финансиране от Министерство на културата
В експертна статия на специализираното издание "Климатека", доц. Емил Гачев (преподава в катедра "География, екология и опазване на околната среда" към Природо-математическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски", като работи и в департамент "География" към НИГГГ-БАН) коментира темата. Той пише следното:
"След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на страната е установено известно повишение на годишните валежни суми, но по-същественото е, че се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия. (...) Установява се значително нарастване на средния брой дни с денонощни валежи над 100 мм с около 30% за периода 1991 – 2007 г. спрямо 1961 – 1990 г. (Бочева и др., 2010), а през последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип конвективна облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и дори градушки, през зимни месеци като януари и февруари (Александров, 2010).".
Доц. Гачев изрично посочва, че затоплянето на климата увеличава риска от наводнения. Защо - защото "повишаването на температурите води до нарастване на изпарението, и съответно до засилване на метеорологични процеси като бури и валежи. Установено е, че при затопляне с 1°С, влагосъдържанието в атмосферата нараства с 6 – 7%".
Още: Бургас оглави Индекса на местната система за почтеност за 2024 г.
Още: Кметът на Бургас поиска помощ от депутатите за местната детска болница
"България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления – засушавания, случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки (Бочева, 2014)", напомня още доц. Гачев.
В България действия трябва да се предприемат най-вече на държавно ниво, като е спешно разработването на дългосрочна стратегия за защита от наводнения, казва още доцентът. Той посочва две направления - да намалим отделяните вредни емисии, защото в глобален мащаб точно това е основен фактор за климатичните промени, както и да има специфични мерки за всяко населено място. Какво значи специфични мерки - например поддръжка на речните корита, на ВиК системата, на язовирите, да се наказва незаконната промишлена сеч на гори като тежко престъпление.
Една специална препоръка: създаване на специално определени площи, които да се наводняват при определено превишаване нивото на реките, като тези площи намаляват и дори могат да предотвратят локални бедствия. Този метод се използва често в Швейцария например за предотвратяване или намаляване на ефекта от наводнения на места, където поради специфичния терен и метеорология наводненията са често явление!
ОЩЕ: Пари за засегнатите по морето общини имаше, но никой не ги поиска: Говори Борислав Сандов (ВИДЕО)
