Непоправими щети на туризма нанася вече седма година изграденото по европроект рибарско пристанище на Черноморец. Инвестицията, вложена в това начинание от предходния кмет на Созопол Панайот Рейзи, е на обща стойност над 9,6 млн. лв. без ДДС (или 11 571 938 лв. с ДДС).
Проектът е финансиран по Оперативна програма „Рибарство", като пристанището е въведено в експлоатация през месец февруари 2016 г. Още от следващата година жителите на Черноморец разбират, че то ще нанесе повече вреди, отколкото ползи.
Съоръжението граничи с централния плаж, затваря над половината залив и допринася за отнемане па пясъка от северозападната му страна и натрупването му от югоизточната. Това довежда до заблатяване на плажа, като от североизточната страна пясъкът съвсем липса. Последва ерозия на близкия скат, където има и свлачищни процеси.
Така централният плаж на Черноморец, който доскоро бе най-предпочитаното място за туристите на морското градче, от няколко години е блато, запълнено с тиня, водорасли, медузи и отпадъци. Ударът върху местния туризъм е сериозен, а това е основният поминък на местното население.
Промяната в ландшафта на пристанището е предпоставка за сериозен екологичен проблем и всичко това е вследствие неправилно изграждане на пристанищното съоръжение, несъобразено с морски течения, релеф и други природни влияния и процеси.
По достатъчно тежкия проблем с въпроси към министъра на земеделието се е обърнал депутатът от „Демократична България“ Димитър Найденов. Той пояснява, че са изпращани жалби до различни институции и Министерския съвет от неговите съграждани, но мерки не са предприети.
Председателят на Общинския съвет в Созопол Георги Пинелов преди година за пореден път е сезирал Министерството на транспорта и съобщенията, но отговор не е получен.
„Състоянието на пристанището и заличения вече плаж са обследвани през годините от специалисти от Института по хидро и аеродинамика във Варна и Института по океанология към БАН. Те излязоха с доклад, потвърждаващ задълбочаващия се проблем, но категорично становище как може да бъде рошен той няма“, отбелязва още Найденов.
Той е поискал да се направи проверка от ресорните министерства за щетите от рибарското пристанище, качеството на строителните работи, заложени по проекта за него. Също така да се възложи експертна проверка и анализ на състоянието на залива, теченията и възможността да бъдат спрени разрушителните процеси. И още – да се предвидят средства за изработване на проект, чрез който проблемът да бъде решен до началото на летния сезон.
(Сателитна снимка от периода преди да се изгради рибарското пристанище)
Припомняме, че договорът за изграждане на рибарско пристанище „Черноморец“ е подписан през август 2014 г. за сумата от 9 193 283 лв. без ДДС. За изпълнител след открита процедура е избран консорциум между фирмите „Космос Шипинг“ АД (Варна), „Инфлот-Данубис Ейджънси“ (Украйна) и „Планекс” ООД (Варна).
В декември месец на следващата година е подписан анекс със същото обединение на стойност 450 хиляди лева за допълнителни дейности. Най-общо е мотивирано с изграждане на „опреснителни отвори“ между кесоните, зона за достъп до плаващите съоръжения, надеждна връзка на южната дига с прилежащия плаващ вълнолом и др.
Министърът на земеделието Явор Гечев е отговорил, че процедурата по проекта от подготовката до крайното му изпълнение е била щателно проверена и абсолютно всичко е изрядно.
След изтичането на 5-годишния мониторингов период на инвестицията доброто стопанисване на съоръжението е изцяло в задълженията на бенефициера, тоест на общината, посочва Гечев.
Според него извън компетенциите на ИАРА и на Министерството на земеделието е да изразят становище за последващите щети и неблагоприятни последици от строителството на пристанището, по предложените действия и мерки, включително и по възможностите за финансовото им обезпечение.
Той е обяснил, че в настоящата Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. възможностите по мярка „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки" са изчерпани, но такива има по новата програма, наскоро одобрена от Европейската комисия.
