Червенобуза костенурка е забелязана във водите на Атанасовско езеро. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас Спас Узунов от Българска фондация „Биоразнообразия“. По думите на експерта, този вид костенурки са безобидни за хората, те са всеядни и лесно приспособими към различни климатични условия и са опасни единствено за себеподобните си, с оглед на това, че могат да изместят останалите видове костенурки от средата, която обитават.
„В дивата природа е възможно да изместят местните видове блатни костенурки. Това е заплахата в Атанасовското езеро и тя хич не е за пренебрегване. Напротив, ние като специалисти сме силно обезпокоени от този факт. Трябва да приложим мерки и да проследим нейното приспособяване в тези условия на живот в Атанасовско езеро“, обясни експертът. По думите му, този вид костенурки в повечето случаи се отглежда като домашен любимец.
„Когато им омръзне на хората или когато костенурката порасне или по други причини, те обикновено я пускат в природата, което е много опасно. Съобщения за наличието на такава костенурка има на много места, включително и по Дунав, в реките на юг от Бургас- Ропотамо, Велека.
Тя все пак е тропически вид, така че размножаването й в нашите условия все още не е потвърдено, но може би е въпрос на време и това да се случи“, допълни биологът. По думите му, тези животни се наричат инвазивни поради факта, че конкурират местните видове. Узунов допълни, че вносът на червенобузата костенурка е забранен в страните от ЕС. В България освобождаването на такива екземпляри в дивата природа е наказуемо според Закона за биологичното разнообразие.
„Най-вече трябва да имаме собственото чувство за отговорност и възпитание за това. Трябва да познаваме опасностите от такива видове и да не си позволяваме да ги пускаме“, коментира Узунов. Той допълни, че в Атанасовско езеро могат да бъдат наблюдавани обикновена блатна костенурка и каспийската. Те са и естествените обитатели на водния басейн. По думите му, червенобузата костенурка ще конкурира именно тези два вида.
„Например на Велека вече се наблюдава резултатът от тази конкуренция. Тя е много по-едра от местните видове, много по-пластична и може би е доста по-приспособима. Ние все още не можем да твърдим как се приспособява тази костенурка, но със сигурност има някакъв елемент на адаптация, тъй като наблюдаваният екземпляр е доста голям“, каза още Спас Узунов.
Снимка: архив
