Емоционални думи, стихове и песни звучаха на честването по повод 146 години от обесването на Апостола на свободата. Пред паметника на Левски в морската градина дойдоха граждани, ученици, хора от местната управа.
"Преодолявайки всякакви премеждия и трудности, през тежките робски години, той нито веднъж не навежда глава и не се отказва от своето дело. Личността му се превръща в ориентир на българската нация през годините до днес. И минава в бъдещето като буен и неугасващ огън".
Това е усещането на събралите се, признателни бургазлии, за единствена личност в нашата история, пред която се покланят всички българи.
Ученици от Профилираната гимназия за чужди езици "Васил Левски" и деца, рецитираха заедно стихове за Левски.
"Бате, кой е този синеок герой?
Левски, мило братче, се нарича той.
В робство и в неволя, беден се родил, но сърцат пораснал малкият Васил...“
Никога няма да стигнат нито думите, нито делата, да бъде описан и определен като личност Апостола на нашата свобода. "Защото, той я извади от съзаклятието и я направи видима, превърна я от фантом в дело и реалност. Неслучайно, когато искаме да я съберем в един образ виждаме лицето му - нейните чери са неговите – две светли очи, един червеникав перчем и онова нежно, но строго лице, пред което погледите падат. Съединени в едно, той и свободата са нещо много повече от един човек, от един символ. Те са страстите и разумът заедно, една вяра без която, България е немислима. Затова, когато мислим за него, ние мислим за всичко, което обогатява историята и вечността на нацията". Тези думи звучаха по време на честването. Бургаското духовенство се помоли за душата на светия българин.
За 146-ти път България сведе глава с болка и гордост.
Паметникът на Васил Левски беше отрупан с цветя, поднесени от граждани, организации, политици, общински съветници, представители на община Бургас.
