Росен Петров е доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия. През 1997 година завършва специалност „Операторско майсторство“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Филмите, които прави, са документални, по негов сценарий. Той е техен оператор и монтажист. За всичко това си има причини. Първата е, че той е оператор по душа, втората, че е перфекционист и третата, че липсата на финансиране прави от твореца универсална личност, както обича да се шегува Росен. От Actualno.com потърсихме г-н Петров във връзка с последния му проект - филм за поета Христо Фотев.
Кои и кога са първите Ви проявления на човек, който се интересува от професията на оператора?
Бил съм на четири години, когато ревнах на майка ми, че искам филмова лента и няколко години след това се насочих към фотографията, която е в основата на всичко.
По-осъзнато съм използвал фотоапарат през 1967 година, когато баща ми донесе един от Русия. С него направих първите си снимки.Тогава разбрах, че светът е по-различен през визьора на камерата. Да направиш една композиция, която да харесат хората е нещо като „дар от Бога“.
Кога започна професионално да се занимавате с фотография?
Членувах в представителния киноклуб на Профсъюзния дом на културата в Бургас, с ръководител Андрей Георгиев.
След това бях фоторепортер в „Българска фотография“ и така почти целият ми живот е минал в тази посока. Бях режисьор на телевизионно студио с първата портативна видеотехника внесена у нас. Завърших НАТФИЗ, след което станах преподавател в БСУ.
Тази богата биография ли Ви даде смелост да направите филм за поета Христо Фотев?
Да, аз преди това имам над 150 филма, които са в учебното, игралното и документалното кино. В тях съм оператор, режисьор и сценарист. Един от първите значими филми, които направих, е с моя учител, духовен наставник и преподавател - Никола Ковачев. С него снимахме филм за нашия велик актьор роден в Бургас, Апостол Карамитев, по случай неговата 80 годишнина. Дори се шегуваме с колегите, че направих филм за актьор, след това за поет, а сега правя и за композитора Стефан Диомов.
За да направи човек филм за поет от величината на Христо Фотев трябва да проучви живота и творчеството му. Имаше ли хора, които Ви помагаха и как изградихте цялостната концепция?
Идеята узря постепенно във времето. Конкретният повод беше 80 години от рождението на поета, които се навършваха през 2014 година. Две години преди това започнах да проучвам информация, написах сценария. Сам направих всичко. Освен всичко, което знаем за него, Христо Фотев е един от най-големите поети-метафористи и първият, който споменава името на град Бургас в поезията. Един от примерите за това е стихотворението „Кълна ви се...“
„...И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас...“
Учител на Фотев пък е бил Иван Пейчев, много са се обичали и ценели като личности.
След това започнах да снимам хората, които са живели с него, споделяли, творили. Част от по-известните имена са журналистът Георги Райков, поетесата Венда Райкова, художниците Стоян Цанев и Стоян Забунов, поетът и драматург Недялко Йорданов, актьорите Аглика Бояджиева, Димитър Еленов и други, участвали в спектакла по негови стихове „Словесен пейзаж“, постановка на Недялко Йорданов в ДТ “Адриана Будевска“.
Кое е най-интересното, на което се натъкнахте при снимките?
Това, че трябва да ценим хората, защото не са вечни. Интервюирах братът на Фотев, Георги и два месеца след това той си отиде от този свят.
А другото е, че поканих и трите деца на Христо Фотев, но те отказаха да участват във филма.
Какъв е сега животът на филма, какво се случва, къде може да се гледа?
Поисках финансова помощ от община Бургас, защото исках музиката да бъде написана от композитора Кирил Дончев. Но не се намериха средства. Филмът се базира на книгата на Кирил Гоцев. Той ми каза, че гласът на Фотев го има записан на аудио касета, разговорите му с различни творци. Поисках да взема тези записи, за да може гласът на поета да звучи от екрана. Но и това се провали. За съжаление, филмът няма къде да се види. Той имаше своята успешна премиера пред бургаска публика, след това беше пуснат по две местни телевизии на рождения ден на Фотев - 25 март. Благодарение на една от тях - СКАТ, която излъчва в цялата страна, го видяха повече хора. Получих поздравления и отзиви, които ме радват.
Възможно ли е, ако някой има желание, може да откупи и разпространи филма?
Да, разбира се. Дължината му е час и 10 минути. Той все още е нов, премиерата му беше тази година. Жалко само, че тя се състоя четири години след 80 годишнината на Фотев.
Сега правите филм за маестро Диомов, друга бургаска легенда. Как върви творческият процес и финансирането?
И сега нямам продуцент, който да се занимава с финансовата страна на нещата. Затова обичам да казвам, че преди време, хобито ми стана професия, сега професията ми стана хоби. Но не се отчайвам, а напротив продължавам да изпитвам огромно удоволствие от работата. Филмът е почти на финала. Има много какво да се каже за “царя“ на тониките, какво да звучи от екрана, създадено от майстора на шлагера. Заради уникалната музика и песни на маестро Диомов, филмът стана с дължина час и 30 минути. С радост ще разкажа на вашите читатели за него и ще ги поканя на премиерата.
