Пет милиарда лева задължения повече са натрупали българските компании през 2012 година спрямо 2011 година. Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев пред БНР.
Според него не е толкова тревожно, че задлъжнялостта расте, колкото че повечето дългове са просрочени т.е. няма плащане на миналия задължения. Това спъва развитието на икономиката, защото тя е като скачени съдове - няма ли движение по един, замира движението по всички.
"Не самият размер на тази задлъжнялост е толкова тревожен, тъй като колкото повече или по-добре работи една икономика, все по-голяма е тази задлъжнялост естествено, включително и междуфирмената. По-тревожното е това, че расте просрочената част в тази задлъжнялост и вече близо 80% от тази междуфирмена задлъжнялост е просрочена, забавена. Именно това блокира възможностите в икономиката за по-висок растеж. Има един феномен, който наблюдаваме в анализа – по принцип държавата, разбира се това е положително, е слабо задлъжняла – една задлъжнялост от 17-18% е много ниска, от БВП. Но това контрастира с една свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор, където тази задлъжнялост е над 200% от БВП. Вредното влияние на тази свръхзадлъжнялост при бизнеса е много по-силно отколкото в държавата", каза той.
В края на 2011 г. дълговете са надхвърлили 163 млрд. лева. Темпът на нарастване на тези задължения намалява в сравнение с темпа на нарастване на БВП, което е успокояващо, каза Колев. В сравнение с 2005 г. задълженията са по-големи с над 96 млрд. лв. или с 2.5 пъти. Спрямо 2010 г. прирастът е с над 5 млрд. лв., което е 3.3%.
Пропорцията на погасяване на задълженията от приходи показва негативен резултат. Сравнението със собствения капитал също има неблагоприятна тенденция - собственият капитал е по-малък от задълженията и това говори за декапитализация на тези дружества. Преките чуждестранни инвестиции са малка част от тези, които прави родният бизнес и съставляват едва 15%, което също отчита спад. Нарастване на задлъжнялостта на този сектор е в основата на междуфирмената задлъжнялост. Бизнесът изпитва сериозни затруднения в текущия бизнес цикъл и му се налага да взема краткосрочни кредити. Позитивното в тази картина е, че падат дългосрочните задължения на компаниите от нефинансовия бранш. В структурата на задълженията междуфирмените са най-големи. Ако отвън влезе свеж финансов ресурс то състоянието на фирмите би се подобрило чувствително, заключи Колев, цитиран от БГНЕС.
При всеки четвърти кредит фирмите имат проблем при неговото обслужване - близо 80% от тях вече са просрочени, което е удар особено за малкия и среден бизнес, грози ги фалит. Междуфирмените задължения са задълженията към банки, контрагенти, данъчните и осигурителните институции и др. Съществува опасност от възпроизвеждане на тези задължения в следващите години при слаб растеж на икономиката, отбеляза Колев. По-голямата част от предприятията от нефинансовия сектор на икономиката вече са счетоводни декапитализирани, показва изследването на БСК.
Според Колев един от най-големите ни икономически проблеми са обществените поръчки, в които се залага възможността да се бавят плащания.
"В самите проектодоговори, които се предлагат от възложителя, съдържат възможности за забавено плащане. Бизнесът може да участва в една обществена поръчка или да не участва, тя не може да предоговоря това, което възложителят предлага като срок на плащане. Тук не са малко случаите, когато възложителите предлагат примерно срокове на плащане 6 месеца след изпълнение на поръчката или след фактуриране, а бизнесът трябва да внесе съответните вноски, след като е фактурирал - той няма плащане насреща, не може да се разплати, включително и с контрагенти, със своите служители", обясни Колев.
Според него решение на проблема е да се съблюдава директивата за забавените плащания, която казва, че не може да се договарят срокове за плащане между всякакви търговски субекти, включително и държавни и частни субекти, по-дълги от 1 месец. "За съжаление, никой не следи именно тази възможност, а това създава и корупционни възможности. Ако вие сте човек, близък до властта, могат да ви платят на първия месец, тъй като срокът е примерно до 6 месеца. Но във всички случаи останалите кандидати трябва да предвидят тези разходи за шестмесечното чакане на плащането", каза още Колев.
