Нежеланите ситуации в интернет не винаги причиняват вреда на детето. Всъщност, повечето деца не се притесняват от често срещаните рискове като получаване на неприлични снимки или неприятни съобщения. В същото време децата, които трудно владеят емоциите си и поведението си в реалния свят, споделят, че предизвикателствата във виртуалния свят силно ги тревожат.
Това се казва в най-новия доклад на европейската изследователска мрежа "Децата на ЕС онлайн", съобщиха от Център за безопасен интернет. Основният извод от изследването е, че уязвимите деца са в риск както на улицата, така и в интернет.
Според доклада децата с психологически проблеми са по-уязвими в интернет - тревожат се повече и по-дълго, ако изпаднат в затруднение. Тези деца по-рядко използват проактивни стратегии за справяне като споделяне с приятел или доверен възрастен. В доклада се разглежда поведението на децата при справяне с три рискови ситуации онлайн: попадане на сексуално съдържание, онлайн насилие и секстинг (изпращане на открито сексуални текстови съобщения, снимки и видео клипове). Разработени са и конкретни препоръки за повишаване на устойчивостта на децата към стрес и рискови ситуации онлайн.
Ограничаването на децата при използването на интернет не води нито до намаляване на рисковете, с които се сблъскват, нито до прилагането на проактивни стратегии за справяне. От друга страна, медиацията допринася за изграждането на ефективни умения за справяне, което означава, че е препоръчително родителите да са наблизо, когато детето използва интернет, да отделят време да правят заедно неща онлайн, да разговарят редовно за интересите и преживяванията на детето във виртуалния свят, да съветват и напътстват детето как да се справя с рискови ситуации.
Децата, които имат опит с неприятна ситуация в интернет споделят, че най-често използваната стратегия за справяне е да споделят с някого. Това се случва в 53% от случаите на нежелано сексуално съдържание, в 60% от случаите на секстинг и в 77% от случаите на онлайн тормоз. В случай на нежелан контакт като онлайн тормоз или секстинг 4 от 10 деца избират да изтрият съобщението или да блокират подателя. Неприличното съдържание ги тревожи по-малко, като пример за пасивно справяне е спирането на ползването на интернет за известно време – стратегия, която се прилага от 18% от децата при секстинг и от 25% от децата при попадане на сексуално съдържание.
Повечето деца използват комбинация от две или три стратегии. Споделянето на проблема често е свързано с някакъв друг вид действие за проактивно справяне. Повечето деца смятат, че стратегиите, които са използвали в рискова ситуация, са били ефективни. При нежелано сексуално съдържание най-полезно според децата е изтриването на съдържанието (82%), а при онлайн тормоз – блокирането на другия потребител (78%).
"В България 84% от децата между 11-16 години, които са се сблъсквали поне с една рискова ситуация онлайн споделят, че това не ги е притеснило, което нарежда устойчивостта на българчетата на четвърто място в ЕС. При децата между 9 и 10 години този процент пада до 67%. По-систематична работа с родителите, актуализиране на учебната програма за 1-4 клас и по-добра подготовка на учителите от начален етап са необходимите стъпки, за да достигнем нивата на устойчивост на децата в страни като Унгария (89%) и Германия (90%)", коментира Луиза Шахбазян от Националния център за безопасен Интернет към Фондация "Приложни изследвания и комуникации", която отговаря за изследването в България.
Редактор: Е. Гигова
