„Краят на историята“ съвсем спокойно може да се нарече литературна терапия за разбито сърце.
Там няма обвинения, но има много търсения. Лидия Дейвис преобръща душата си и не се свени да покаже на света целия този процес.
Може би няма друга книга, която да е пропита с толкова интимност и да показва в такава дълбочина душата на една обичаща жена.
Книгата изисква пълно отдаване, не може да се пропусне нито страница, ред или дума… Тя е полезна за тези, които са щастливи в любовта, и за онези, които са изживели своето разочарование. Лидия Дейвис, един истински майстор на словото, показва бавно, търпеливо и изчерпателно целия процес на раждането, зрелостта и смъртта на една любов.
"Краят на историята" е книга, която всеки човек, който иска да се образова емоционално, трябва да прочете, за да разбере, че е съвсем нормално да престанем да се храним от любовна мъка, да имаме период, в който преживяваме на цигари и блянове, да дебнем, изчакваме тайно като последни глупаци, качили се на най-горната точка на чувствата си, и след това да започнем да падаме… към себе си и в крайна сметка, учудващо за нас, да оцелеем.
А най-добре се оцелява, разбирайки нещата. Тук помощта на Лидия Дейвис е безценна.
Колкото и да боли, колкото и да е виновен в очите ни този, който ни е изоставил, колкото и да се обвиняваме, самосъжаляваме, измъчваме, опитваме да се заровим още по-дълбоко в мъката си… Това са просто нещата от живота: болезнени, животоутвърждаващи, нечестни, но – истинските неща от живота във всички те му нюанси.
Може би няма човек, който да не се разпознае в този край на историята, да се усмихне тъжно и да си каже: "И аз бях така..." или "И аз съм така". И това е толкова ценно, защото ни показва докъде сме стигнали, как сме се справили, изправили на крака и продължили напред, оставили болката да подхранва житейския ни опит, но не и да трови живота ни, подготвяйки ни за ново начало след "края на историята".