Двадесет години след убийството на Андрей Луканов неговите наследници, с помощта на социолога Кънчо Стойчев, разрешават да се публикуват изказвания на приятели и политически противници на бившия лидер в книга, която рисува един различен портрет на човека зад политика. „Андрей Луканов. Без предразсъдъци” (ИК „Сиела”) е компилация от интервюта, взети от обществени фигури, дали съгласието си те да бъдат публикувани едва след като изминат две десетилетия от смъртта на Луканов.
В „Андрей Луканов. Без предразсъдъци” ще видим за първи път публикувани изказвания на Петър Дертлиев, Любомир Собаджиев, Любен Беров, Димитър Баталов, Иван Черноземски, Дончо Дончев, Иван Анастасов, секретарката на Луканов Светла Масларова, както и на София Луканова, които говорят за отношенията си с Андрей Луканов и за неговата роля в политическите процеси в края на 80-те и началото на 90-те години. Интервютата в книгата са записани от Боряна Драганова и от журналиста Тома Томов.
Книгата излиза в навечерието на кръглата годишнина от убийството на Луканов на 2 октомври 1996 г., но тя няма да хвърли светлина върху атентата срещу бившия министър-председател на България. Посветена е не на убийството, а на живота и кариерата на Луканов – на неговите възгледи и планове за бъдещето на страната. Изказванията на съперници и приятели на Луканов изграждат образа на една силна и харизматична личност, която стои зад преминаването на България от тоталитарно към демократично управление.
Предговорът към книгата е написан от социолога Кънчо Стойчев, който обективно говори както за непростимите грешки на Луканов, докато е бил на премиерския стол, така и за неговите заслуги и достойнствата му на управляващ, за успехите му, които са слабо известни на широката публика.
В „Андрей Луканов. Без предразсъдъци” са включени и откъси от книги на самия Луканов, като „Социалната демокрация – алтернатива за България“ и „Българската корида. Писма от „Развигор“, както и текстове на Валери Петров, Леда Милева и Стефан Продев, публикувани във вестник „Дума”. Изданието съдържа и снимки от личния архив на семейство Луканови.
Андрей Луканов е роден в Москва през 1938 г., син на изтъкнатия комунист Карло Луканов. След двадесетгодишна кариера в държавния апарат той изиграва основна функция при свалянето на Тодор Живков и оглавява дясното крило на партията, чийто стремеж е преминаване към демокрация и пазарна икономика.
Кънчо Стойчев е български социолог, съосновател на ББСС „Галъп Интернешънъл”. В предговора към книгата той обяснява, че е познавал Луканов само в трите години след „Развигор” и познанството им е изключвало съвместна работа.
Неговото убийство закри една възможност за развитие на България. Аз все смятам, че като противник или като партньор той даваше една алтернатива. Това липсва. А иначе след самото убийство непосредствено продължи същият поток на мръсотии, на изтъкване и на фабрикуване…
Петър Дертлиев
