"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Гледайки страхотния гол на Андриан Краев срещу Люксембург миналата седмица, се запитах един въпрос: къде беше това момче в последните месеци и защо не бе част от националния отбор? Нима Илиан Илиев не е виждал качествата му? Та Андриан Краев е един от най-добрите български футболисти - и би било грехота да не играе за националния отбор.
"Собственическа контузия" извади Андриан Краев от националния отбор
Връщайки лентата назад обаче, се сетих и причината Краев да загуби мястото си в националния. Той просто не играеше за клуба си. Както му се вика - "треньорска контузия". Или по-точно: "собственическа". Наско Сираков реши, че ще накаже Анди Краев за това, че не иска да преподпише с Левски, като го "контузи" за цял полусезон. Типично по оруеловски.
Неудобните в Левски трябва да изчезнат
В романа "1984" на Оруел хората, които стават неудобни на системата, изчезват. Това се случи с Краев - 6 месеца, в които един от най-добрите ни футболисти не помириса терен по заповед на собственика. Неговият талант и неоспорим принос за отбора бяха потиснати, за да се накаже неговата непокорност. А от това страда не само Левски, но и националния отбор.
От решенията на Сираков страда и националният отбор
Решението на Наско Сираков да отстрани Краев от футбола за половин година носи пропуснати ползи за Левски, за националния отбор, за България. А замразяването на кариерата на Анди може да се счита и като предупреждение към останалите футболисти: подчинявайте се, иначе и вашата кариера може да приключи.
Ще ме извинява г-н Сираков, но казусът с Краев е типичен пример за авторитарно управление в спорта, което може да разруши кариери и да подкопае клубни и национални интереси. Ами ако Андриан бе взел решение нацяло да приключи с футбола? Кой щеше да носи вина за преждевременния край на кариерата на един обещаващ футболист?
Камък върху камък няма да остане в БФС, ама друг път
И докато сме на романа "1984" на Наско Сираков, в съзнанието ми изникват поне още два примера от "Герена". Първият е заплахата към Българския футболен съюз от пролетта на 2022-ра: "Искам да предупредя всички, че няма да дойдат 50 човека, а 20 хиляди и ще изметем всичко. Камък върху камък няма да остане."
Заканите на Сираков срещу БФС вече са забравени
Поводът за това изказване бе футболното съдийство у нас - тема, която наскоро пак бе повдигната от "сините", но вече с по-дипломатичен тон. Тежките закани за радикални промени от Сираков бяха заметени под килима. "Камък върху камък няма да остане" се превърна в празен лозунг, какъвто Гонзо, примерно, едва ли може да го притесни.
Сираков явно е забравил завета на Васил Левски, че "дела трябват, а не думи". На думи Сираков винаги е имал способността да грабва вниманието - със силна реторика, която омайва публиката, докато не мине време и всичко да бъде забравено безвъзвратно. Тъкмо по модела на Оруел - партийните обещания в един момент просто се изтриват от паметта на обществото.
Мъри напусна Левски, а Сираков забрави да си тръгне преди него
Темата за гъвкавата истина и манипулацията с обещанията продължава и с третия пример - Станимир Стоилов. Пак от пролетта на 2022-ра Сираков изрече следните думи: "Няма опасност Мъри да не е треньор на Левски. Ако си е тръгнал, аз вече нямаше да съм тук. Аз ще си тръгна преди него. Може да сте сигурни. Не съм изровил земята, за да дойде той треньор, за да позволя по какъвто и да е начин да си тръгне, а аз не."
Само година по-късно Мъри Стоилов си тръгна от Левски - тъкмо заради Сираков. Оставането на Наско след напускането на Стоилов е поредното доказателство за несъотвествията между думите и делата на мажоритарния собственик. По подобен начин и Партията в романа на Оруел подменя истината и бяга от отговорност за думите си.
Тези три паралела с "1984" - за Краев, за БФС и за Мъри, са показателни за управлението на Наско Сираков, което досущ наподобява на един позабравен режим от миналото. С култ към личността, която остава непоклатима, каквото и да става; с изпразнени от съдържание лозунги без реални действия; с форма на репресия срещу неудобните.
На това май му се викаше диктатура, примерно.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ "ВАР-ЪТ НА ACTUALNO": Генчев и Томаш в плен на собствените си илюзии
*Очаквайте рубриката "ВАР-ът на Actualno" всеки вторник от 07:00 часа в Actualno Sport.
Още интересни статии ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
