Георги Аспарухов не е просто футболист, нито име на стадион! Георги Аспарухов е символ на непреклонния левскарски дух и истинския български спорт. Разказите за Гунди никога няма да спрат не само заради неговите велики постижения, а и благодарение на човешкото му поведение извън футбола, което остава за пример на всяко следващо поколение български спортисти и младежи.
За незабравимата деветка можем да изпишем много редове, но едни негови думи ще останат запечатани в историята завинаги. Събитията ни отвеждат в далечната 1967-а, само две години след паметните двубои с португалския Бенфика, воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3. Три от четирите гола за столичани в двата мача вкарва Георги Аспарухов, с което приковава интереса на редица европейски колоси.
"В Левски съм се родил, в Левски ще умра": паметните думи на Гунди
Предстои ново предизвикателство за „сините“. Те се изправят срещу Милан на 1/16-финалите в турнира за Купата на носителите на купи (КНК). В първата среща на „Сан Сиро“ „росонерите“ разбиват нашия отбор с 5:1, но геният на Гунди не остава незабелязан. Нападателят е поканен да играе за гранда от Милано, ала по това време още я няма практиката български футболисти да играят в чужбина и офертата е отказана.
Известният треньор на тима Нерио Роко е готов лично да съдейства на голмайстора да емигрира в Италия, ако приеме изключително изгодната оферта, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята:
"Има една страна България, в която има един отбор Левски. Може и да не сте го чували, но в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"
Жестът на Гунди, който накара съблекалнята на Милан да го аплодира
На реванша 50 000 души изпълват националния стадион „Васил Левски“, въпреки че едва ли някой вярва в класиране за следващата фаза на надпреварата. „Сините“ изостават с 0:1 до момента, в който Аспарухов не изстрелва мощен снаряд към вратата на противника, за да оформи крайното 1:1. След мача той влиза в съблекалнята на гостуващия тим и се извинява на Джани Ривера за неволно нарушение срещу него, което е възнаградено с бурни ръкопляскания от световните звезди.
Споменът за Георги Аспарухов - Гунди
Това е само един от малкото примери за спортсменството на най-великия български футболист на XX век. Неслучайно той е обичан от целия народ, независимо дали става въпрос за „червени“, „черно-бели“ или „сини“ привърженици. Доказателство за това е масовото посещение на погребението му, на което присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров.
Катастрофата, която отне живота на Гунди и Никола Котков
И до днес очите на всеки футболен фен се насълзяват при спомена за трагичната автомобилна катастрофа през лятото на 1971 година, в която Гунди и съотборникът му Никола Котков загиват край прохода Витиня в Стара планина. Пътувайки за мач по случай 50-годишнината на Ботев Враца, футболните легенди се удрят в камион, излизащ на платното без предимство от второстепенен пресечен път.
Георги Аспарухов си отиде от този свят твърде млад, а само Господ знае какво можеше още да постигне на зеления килим. Едно обаче е сигурно - в него се съчетаваха талант, признание и всенародна обич. Гунди записа името си със златни букви в историята на българския футбол ЗАВИНАГИ!
