Днес една от емблематичните фигури на българския футбол Красимир Балъков навършва 50 години. Магическият халф блесна с екипа на Етър Велико Търново,-след което направи име в чужбина в отборите на Спортинг Лисабон и Щутгарт. Попадна в идеалния състав на световното първенство в САЩ' 94, на което постигнахме и най-големия си връх -четвъртото място. В петък Вечер чрез победата над Португалия с 1:0 се върнахме към онези славни времена. Част от делегацията на БФС бе именно Бала, който изкара 5 години в Спортинг Лисабон. След прибирането на трикольорите на летище София в неделя, той се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт".
Г-н Балъков, как видяхте националния отбор по време на престоя му в Португалия?
- От дълги години не бях с националния отбор и сега съм много щастлив, че присъствах на мача в Португалия. Духът и това, което аз видях през тези дни с момчетата, ми направиха страхотно впечатление. Мога да кажа само позитивни неща. Всички, които си мислят, че този успех е дошъл нелогично или защото сме имали късмет и че португалците не са дали максимума от себе си, не е вярно. Момчетата играха с много голямо желание. Подготвяха се изключително професионално и играха мъжки. Показаха характер и силен колектив и накрая имаше и положителен резултат. Именно на тази база трябва да градят за в бъдеще. За мен бе голям късмет, че бях там с отбора и го приемам за страхотен подарък за юбилея. Благодаря им. Все пак да биеш седмия в света, защото Португалия са на това място в последните класации, не е повърхностно. Това носи самочувствие. И сега всички заедно с вас, медиите, трябва да подкрепим тези футболисти, защото в нас трябва да има освен национализъм и малко повече позитивизъм. Защото се вижда, че макар и да нямаме топфутболисти, можем да постигаме силни резултати.
Във вторник (б.а. -днес) ставате на 50 години, как се чувствате?
- Не съм се чувствал по-добре никога. Когато правех 40, се чувствах зле, имах лошо усещане, беше ми някак некомфортно. Сега, когато ще празнувам 50 години, се чувствам като на 20, в кръга на шегата. Радвам се, че имам много приятели покрай мен, че съм здрав и като погледна назад, малко или много всичко се е случило така, както съм го искал. Щастлив и горд съм. Ако трябва да има някакво ново начало с тази годишнина, то това ще е някакъв нов заряд, който да ми донесе късмет в треньорската професия. Защото футболист повече няма да стана. Няма да мога да ритам повече, но треньор ще си остана. Човек трябва да уважава най-вече себе си.
Цялото интервю с Краси Балъков четете в Sportlive.bg!
