За поколенията, докоснали се до него, и за тези след тях, Гунди е необикновен, гениален футболист.
Той е явление, надхвърлящо границите на футбола. С невероятните си човешки качества Георги Аспарухов спечели любовта дори на тези, които не го видяха...
Днес, Гунди щеше да навърши 69 години, ако трагедията на Витиня не го бе отнела от света и България. Феновете обаче все още го помнят. Младите слушат прехласнати историите за неговото майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че го няма. Сълзите у всички, които са се докоснали до Аспарухов, са неизбежни и следват един непрестанен поток на мъка още от далечния вече 30 юни 1971 година. Тъгата по Гунди не е просто тъга по един велик играч. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли.
Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. В България обаче има не малко изключения на това твърдение. Името на Гунди го потвърждава и припомня, че има легенди, които не умират.
Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. За радост на техните съвременници и поколенията след тях Гунди е именно такъв. Ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта, но съдбата реши друго.
Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е като икона, на която се уповават. Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно. Време, в което по улиците и махленските поляни буквално е гъмжало от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ.
Приказката за Георги Аспарухов се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието му да угасне. Той остана във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност.
Той не бе грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му била в повече.
За кариерата му е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски и с националния отбор ще се помнят завинаги.
Той бе и остава всенароден любимец, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната му гибел. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваха да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си. Навярно мисията му е била изпълнена - той пося вяра, надежда и обич у привържениците на футбола.
Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта.
Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.
69 години от рождението на Георги Аспарухов...
