Неизвестни злосторници изгориха знамето на НАТО само броени дни, след като малката балканска страна получи покана да се присъедини към най-силния военно-политически блок в света.
Инцидентът е станал в старата столица на страната – Цетине. Кметът Александър Богданович заяви, че флагът е бил свален от постамент, намиращ се на входа на града. Той определи случилото се като „абсолютно неуместен акт“, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БГНЕС.
Агенцията припомня, че мнозина в Черна гора, която има силна исторически и културни връзки с Русия, са против членството на страната в НАТО отчасти и поради причината, че родината им бе бомбардирана от авиацията на алианса през 1999 г. По онова време тя беше част заедно със Сърбия от вече несъществуващата югофедерация. Проруски опозиционни групи планират да проведат антинатовски протести в събота. Те настояват за провеждането на референдум за членството, добавя Асошиейтед прес.
На 2 декември НАТО покани Черна гора да започне преговори за присъединяване към алианса. "НАТО взе историческото решение за започване на преговори за присъединяване на Черна гора", заяви генералният секретар на блока Йенс Столтенберг.
С поканата за започване на преговори към Черна гора общият брой на балканските държави, които ще членуват в алианса може да нарасне до 8.
Черна гора е последната страна, която се отцепи от вече несъществуващата Югославия. Фактически с нейното излизане се разпадна и съюзната държава, създадена след Първата световна война. Подгорица има исторически много силни политически, културни и икономически връзки с Русия. Двете страни споделят една религия - православието. В продължение на векове черногорците са получавали сериозна финансова помощ от Москва. Духът на дружбата между двата народа може да се почувства много силно именно в Цетине. Всеки, който посети дворецът на черногорската княжеска фамилия Негоши, ще остане поразен от многобройните предмети свързани с Русия. Портретите на последния руски император Николай II /1894-1917/са колкото и на местния владетел княз Никола управлявал по същото време.
Русия има особен интерес към тази планинска държава със стратегически излаз на Адриатическо море. По същата причина тя представлява ценност и за НАТО.
Първите страни, с които НАТО се разширява само две години след създаването си през 1950 г., са именно балкански. Това са Гърция и Турция. Трябва да мине повече от половин век, да падне Желязната завеса и да се разпадне Варшавския договор, за да могат и останалите балкански страни да влязат в евроатлантическите структури. През 2004 г. е най-голямото разширяване на пакта на Изток. Тогава негови членове стават България, Румъния и Словения. По-малко от едно десетилетие след това в НАТО влизат още Хърватия и Албания.
Единствените балкански страни, които са извън тази военно-политическа структура, която е определяна от експертите като най-успешния съюз, са Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Македония.
Последната е кандидат за членство и е изпълнила всички условия за това, но заради ветото на Гърция не може да се присъедини. През последната година и половина заради сложната международна обстановка - кризите в Украйна и Близкия изток - все повече експерти и политици, включително много американски, се обявяват за вдигане на гръцкото вето. Според тях то е контрапродуктивно и води до допълнителни проблеми за сигурността в региона на Балканите.
