Председателят на македонската част от смесената комисия по историческите и образователните въпроси проф. Драги Георгиев открито заяви, че няма нищо против да има замразяване на работата на комисията, предаде БГНЕС.
Според него по този начин щяло да се стигне до "отпускане на политическата атмосфера между двете държави". "Ако в този момент историческата комисия създава проблем по пътя, по който са тръгнали двете правителства, с цел отпускане на политическата атмосфера, аз бих бил съгласен работата на комисията да замръзне за година-две, защото отново имаме усещането, че тази комисия създава проблеми чрез нашите публични сблъсъци. Ако наистина има желание за постигането на някакъв напредък между РС Македония и България на всички нива, това решение не би било толкова страшно, защото ние в продължение на 70 години сме в исторически конфликт с България. Замразяването на работата на тази комисия за 1-2 години нищо няма да означава и в същото време може да позволи нещата да тръгнат напред по други неща", каза Георгиев пред телевизия "Телма".
БГНЕС припомня, че само преди седмица по време на съвместното заседание на двете правителства - на РСМ и България в резиденция "Бояна", премиерът Кирил Петков съобщи, че през следващите месеци ще има три заседания на комисията.
"Историческата комисия няма никаква роля при вземането на решението за съвместно отбелязване паметта на Гоце Делчев между РСМ и България", каза още Драги Георгиев и подчерта, че решението е жест на добра воля от двете правителства за разведряване на политическата атмосфера. „Виждам този политически жест като добра воля, като политическа воля на двете страни за разведряване на политическата атмосфера във връзка с най-чувствителните горещи въпроси, които съществуват“, каза той.
Според Георгиев обществеността трябва да бъде информирана, че макар комисията все още да обсъжда и да не намира решение за съвместно честване на Гоце Делчев, правителствата на двете страни като жест на добра воля решиха съвместно да го почетат.
Георгиев добави, че близо две години се работи за съгласуване на текст, който се отнася за Гоце Делчев и който трябва да представи идеите защо двете страни трябва да отбелязват тази историческа личност и защо тя е важна и за двете общества.
Той се спря и на въпроса за обща история, отбелязвайки, че тази фраза се използва и в Договора за приятелство и добросъседство. „Тъй като не е точно дефинирана в споразумението, тя дава свободата на българската страна да го тълкува с чисто етническо съдържание. Според българските колеги обща история означава историята на един народ, тоест на българския народ от IX век до 1944 г., когато с образуването на Народна република Македония, в рамките на Федеративна Югославия, за една нощ се създава македонският народ, според тяхната интерпретация. Българската страна следва концепцията за нация, историческа нация, чието формиране започва през IX век с трайна етническа хомогенизация на прабългарското и славянското население на територията на първата средновековна българска империя. Тогава се създава българският народ и тази приемственост на българския народ продължава до 1944 г. на територията на Македония и затова смятат общата история за история само на един народ, тоест на българския народ”.
Разбира се, влязохме в остър конфликт с тях, защото не приемаме такава интерпретация на тази фраза, каза Георгиев. Историографията като наука, казва той, е разработила няколко концепции, които могат да обяснят допирните точки между две държави, две култури. Тя използва такива термини като преплетена история, споделена история, обща история.
„Така че можем да говорим за обща история, бих казал в рамките на примера на Османската империя. Ние имаме обща история с всички народи на Балканите, които са били част от тази империя, защото живеехме в еднакви социални условия, населението имаше един владетел, плащаше едни и същи данъци и всичко това прави съвместното съществуване на едно население. В този смисъл ние имаме обща история с бившите народи на Югославия. Разбира се, във всички тези общности има специална микроистория, микрокултура, фолклор на всички общности, но не можем да кажем, че нямаме обща история с всички народи, които са били в тази общност”, каза Георгиев.
Той окачестви като научно неиздържани и направо неприемливи твърденията на българската страна за обща история на българския народ от IX век до 1944 година.
