След като парламентът на Северна Македония прие с единодушие 3-месечен срок, в който сдруженията със „спорни имена“ да подадат искане за преименуване, опитите на власт и опозиция относно българските клубове не дадоха желания за тях резултат.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Срокът, който беше въведен чрез Закона за сдруженията и фондациите, изтече на 16 февруари и нито едно сдружение, включително българските, не е подало искане в Централния регистър на РСМ за промяна на името си.
Властите в югозападната ни съседка се насочиха главно към българските клубове „Цар Борис III“ в Охрид и „Ванчо Михайлов“ в Битоля, срещу които през последните месеци имаше серия от нападения.
„Българските клубове, които сменят спорните имена, ще продължат да работят. Законът ще се прилага изцяло“, заяви преди седмица премиерът Димитър Ковачевски. „Тези, които не подадат молба до Централния регистър, няма да продължат да работят съгласно приетите закони. Културните клубове трябва да бъдат място, което сближава народите и гражданите, а не места, които с имената си будят негативни чувства и разединяват гражданите“, добави той.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Според местната медия „Локално“ – клубът в Охрид е подал молба за преименуване преди около две седмици. Само че днес стана ясно, че сдружението „Цар Борис III“ само е пратило писмо с искане за уточнения какво е необходимо, за да бъдат спазени изискванията на новия закон. В искането няма никаква промяна на името, заяви в интервю за Телевизия 24 директорът на Централния регистър на РСМ Мария Бошковска-Янковски.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Тя бе цитирана от БТА да казва, че „това е купуване на време“ от страна на клуба в Охрид. От Централния регистър писмено дали отговор какви документи трябва да се внесат в едномесечен срок, за да бъдат изпълнени критериите, залегнали в новоприетия закон.
Българските клубове така и не дадоха индикации, че ще изпълнят разпоредбите в Закона за сдруженията и фондациите, създаден срещу тях.
Документацията на 17 000 сдружения, които са в базата на Централния регистър на Северна Македония, сред които и българските сдружения "със спорни имена", е изпратена в Министерството на правосъдието. Преди това заседава комисията, която преценява дали имената на сдруженията и фондациите са в съответствие на закона и дали даден клуб трябва да преустанови работата си.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
"Статутът и програмите на всички сдружения са почти идентични, като в случая с българските сдружения има текстове, че ще защитават българските интереси, но това не е достатъчно, за да не може да бъде регистрирано като правен субект, защото изпълнява другите условия", каза Бошковска-Янковски.
ОЩЕ: "Нападение от омраза": Насрочено е делото за нападнатия Пендиков
