Македонският парламент се готви временно да забрани вноса на отпадъци, информира македонският телевизионен канал “Нова ТВ“, цитиран от Фокус.
Българските съдебни органи разследват софийска фирма на двама македонци, Блазе Игнатовски, управител и съсобственик и директора на депото за отпадъци „Дрисла“, Горан Ангелов, заради внос на съмнителни отпадъци от Италия успокоява обществеността и в двете страни. Те двамата твърдят, че няма опасни отпадъци в 25-те контейнера, които пристигнаха във Варна на 9 октомври и трябваше да бъдат прехвърлени за изгаряне в ТЕЦ "Бобов дол".
Разследването, както бе обявено на днешния брифинг от бургаския окръжен прокурор Георги Чинев, показа, че става въпрос за отпадъци, които се различават от декларацията в митническата документация, съобщават български медии.
Според документите, 500-те тона отпадъци е трябвало да съдържат пластмаса и гуми, но по време на проверката са намерени и желязо, хартия и текстил. Междувременно българският премиер Бойко Борисов поиска разследването да вземе проби от пепел, за да се установи дали опасните отпадъци са изгаряни в ТЕЦ. Аферата в България в наши дни само допълнително притеснява македонската общественост, която се задушава в замърсен въздух, а подозренията са, че една от причините за замърсяването на въздуха в градовете е изгарянето на токсични отпадъци.
Собствениците приветстваха последните новини от България. Казват, че се оказа, че не са опасни отпадъци, а несъответстващата документация е оправдана, като казва, че те не са производители, така че да знаят какво е било в отпадъците. Независимо какъв финал ще преживее аферата в България, която случайно или не беше предшествана от ареста на българския министър на околната среда Нено Димов заради проблемите с водата в град Перник, но и за вноса на отпадъци (както съобщава Еурактив) няма да намали скептицизма на обществеността в Македония, че някои незаконни дейности по отпадъците, като голям бизнес в световен мащаб, имат своето място и в страната.
От инициативата „O2“ по време на аферата те твърдят, "че същата схема функционира в „Дрисла“- македоно-италианско партньорство за отпадъци", като се позовава на структурата на собственост на компанията „Блацион“, предмет на разследване от българските власти, където освен Игнатовски и Ангелов, италианците, Винченцо Трасари и Ецио Боче притежават дял в компанията, регистрирана с обща инвестиция от 1000 евро през 2016 г.
„Италия, България, Румъния, Албания смятат, че има голям проблем с търговията с отпадъци. У нас длъжностните лица и служителите не виждат проблем, когато става въпрос за търговията с отпадъци, а държавата няма персонал, няма оборудване, няма акредитирана лаборатория и няма достатъчно обучени и некорумпирани инспектори, които да потвърдят това, което пише в документите. Дирекцията за разследване срещу мафията (DIA) в Италия например провежда мащабно разследване на трафика на отпадъци, координирано от националния прокурор за борба с мафията и тероризма. Причината е пактът, подписан между трите мафии Камора, Ндрангета и Коза Ностра за контрол на депата на Балканите и износ на битови и промишлени отпадъци от Италия и други страни от нашия регион. Поради тези причини италианският прокурор за борбата срещу мафията редовно посещава страната ни и други в региона, които са мишени на италианската мафия “, казват от Инициатива „O2“.
Факт е, че македонската общественост не се доверява на институциите. Като отправна точка депутатът Лиляна Поповска отправя апел към депутатите да приемат проекта за промени в закона за управление на отпадъците, които тя и колегата й от партията Мая Морачанин предлагат на следващото заседание на парламента. Основната идея на закона е временна забрана на вноса на отпадъци, която би била в сила, както тя казва, докато вътрешният институционален капацитет не бъде укрепен, за да възстанови общественото доверие.
„Очакваме проектопоправките да бъдат приети, защото бяха приети в парламентарните комисии.. Но проблемът при нас е, че нашите институции очевидно не са в състояние да контролират какво се случва у нас по отношение на вноса на отпадъци. Това е временна мярка, забраняваща използването на отпадъци като гориво. В повечето страни по света е разрешено, а отпадъците се използват като гориво. Разбира се, ако има калорийна стойност и не е опасно “, каза Поповска пред "Нова ТВ".
