В Хърватия случаите на коронавирус са 2096, от които 1489 оздравели и 79 починали. От днес, 4 март, в Хърватия започва втората фаза на смекчаването на карантинните мерки, въведени в страната на 19 март.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Първата фаза на смекчаване стартира на 27 април – беше възобновена работата на обществения транспорт, библиотеки, музеи, пазари, магазини, включително книжарници. Според оценките на Националния щаб за гражданската защита на Хърватия, тя не е оказала отрицателен ефект върху епидемиологичната обстановка в страната.
В рамките на втората фаза от падане на ограниченията се възобновява изцяло дейността на обществените и частните здравни заведения, с изключение на специализираните институции за инфекциозни заболявания, които се борят с коронавируса. Салоните за красота и фитнес залите ще отворят със стриктно спазване на епидемиологичните мерки.
За да разберем обаче как Хърватия до този момент държи ситуацията под контрол ще се върнем още в началото.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Ранно затваряне
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Хърватия беше нащрек, след като от Китай се появиха първите новини за епидемията от COVID-19. Институтът за обществено здраве в страната публикува насоки още преди пристигането на автобус от туристи от Ухан в края на януари.
Първият потвърден случай в страната е едва от 25 февруари, почти месец след Италия и Великобритания. Заразен е човек, който шест дни по-рано е бил в Милано, за да гледа прословутия мач от Шампионската лига между Аталанта и Валенсия. Мачът е свързан с едно от най-големите огнища на Италия - в Бергамо, който е домът на Аталанта.
Веднага след първия регистриран случай, стана по-трудно да влезеш в Хърватия. Въпреки че е член на ЕС, тя все още не е част от Шенгенското пространство без граница. Затова въпреки недоволството на Словения, Хърватия взе решението за ранно затваряне.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
Ограниченията се затегнаха бързо. В рамките на две седмици пристигащите от 18 държави се оказват ограничени с карантина, ако влязат в Хърватия. Всичко това изглежда е ограничило разпространението на COVID-19 в страната.
Лечение на болните
Хърватската фармацевтична компания PharmaS дари 400 000 таблетки хлорохин фосфат на хърватските болници, което се превърна в едно от най-търсените лекарства.
Лекарството се препоръчва за лечение на COVID-19 в страната. Дарението се разпределя според нуждите на всички болници в Хърватия, така че да може да се прилага под наблюдението на специалист.
Както и други домашни фармацевтични компании, PharmaS заедно с всички свои служители се включиха в подпомагане на системата за здравеопазване по редица начини, Те осигуряват непрекъснато снабдяване с жизненоважни лекарства чрез непрекъснатата работа на нейните фабрики (работещи в екипи и на смени), чрез засилени усилия за внос на суровини и лекарства и чрез доброволчество на служителите си на няколко нива.
Икономически мерки
Финансовата помощ на правителството включва директна 650 евро субсидия за заплати на правоимащите (500 000 са кандидатствали досега), отлагане на плащания с ДДС и схема за гарантиране на заем за бизнеса, което води до по-благоприятни лихвени плащания.
Освен това централната банка на Хърватия даде възможност за предлагане и одобряване на мораториуми (спиране на изплащането на лихви или спиране на погасяването на кредити изцяло).
Марушка Визек, директор на Икономическия институт в Загреб, заяви пред Euronews, че мерките на правителството за преодоляване на икономическата криза са "съществени", но предупреждава, че тяхната полезност ще бъде краткосрочна - "два или три месеца".
Според Визек, правителството досега разчита само на вътрешните си ресурси, вземайки назаем от своите търговски банки, но е спорно, че Хърватия може да преодолее дългосрочна криза без помощта на Международния валутен фонд или издаването на еврооблигации.
Превод: Тодор Беленски
Източници: Euronews, Total Croatia News, BBC, Croatia Week
