Сръбски историк обяви Рилския манастир за "пазител на сръбската история и духовност" и "символ на сръбското православие и култура", предаде БГНЕС. Джордже Боянич твърди, че стенописи в манастира на "старосръбски език", които изобразяват сръбски владетели и светци, са нарочно боядисвани и скривани.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
„След битката при Велбъжд през 1330 г., водена от сръбския генерал Стефан Дечански, Рилският манастир става част от сръбската държава“, пише Боянич на своя уебсайт. Той заяви, че специално място в историята на манастира заема Мара Бранкович, дъщерята на сръбския деспот Джордже Бранкович и византийската принцеса Ирина, която се омъжва за султан Мурат II.
По думите на историка в подножието на кулата има каменна плоча с издълбан ктиторски надпис: „По време на царуването на най-висшия господар цар Стефан Душан, господарят с големи усилия и средства съгради тази кула и я посвети на Св. Йоан Рилски и Богородица "Осеновица" (Покровителка), година 6843.
Още: Топ 10 на най-посещаваните места в България от чуждите туристи (СНИМКИ)
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
"Вътре в манастирския комплекс има и стара библиотека с над 10 000 писмени и печатни документи и книги, много от които на старосръбски език", пише Джордже Боянич и добавя: "Посещението на Рилския манастир предоставя едно незабравимо преживяване от възраждането на сръбската история и духовност и със сигурност си заслужава вниманието на всеки, който цени богатото културно наследство на нашия народ."
История на Светата обител
Рилският манастир е основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност. Докато сведенията за съдбата на мощите на св. Йоан през Х – ХІV в. са подробни, за самата Рилска обител те са оскъдни. От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото „Наставление” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност.
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Още: Нов голям горски пожар пламна близо до Атина
Още: Големи чудеса в Рилския манастир: Светецът излекувал жена от рак, върнал слуха на друга
В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се говори за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение. През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
През време на турското владичество (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била създадена книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора „Св. Пантелеймон” за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност.
Още: Daily Mail: Вътрешността на България е дом на манастири, ослепителни езера и очарователни градове
От XVI в. датират и връзките с Русия, където през следващите столетия няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства). През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия.
