Защо толкова много мъже в Китай не могат да се оженят

"Изолирано е и транспортът е много труден", казва Хонг Иген на фона на пълен кокошарник и полета от царевица по хълмовете.

На 43 г. Хонг е това, което в Китай наричат "изсъхнал клон" - сам, неженен, ерген.

Това е определение, което се дава на мъже като него, които не са си намерили жена, в страна, където се очаква от един 20-и-нещо-годишен младеж да се ожени и да продължи рода.

Хонг живее в село Лаоя в дълбоката провинция на източен Китай.

Подстъпът към селото се осъщестява първо чрез бавно каране по мръсен път, а накрая - чрез ходене по тясна и стръмна пътека.

Лаоя е известно още като "селото на ергените". В изследване от 2014 г. в него са живeли 112 необвързани мъже на възраст между 30 и 55 г. от общо 1600 души население. Това е необичайно висока бройка.

Хонг заявява, че знае за повече от 100 местни мъже, които все още не са женени, пише ВВС.

"Не мога да си намеря жена. Те се преместиха другаде, за да работят, така че как да се оженя? Но и транспортът тук е много труден - не можем да прекосим реката, когато вали. И жените не искат да се установяват", допълвя той.

Неговото село действително е отдалечено и изолирано, но  съдбата като цяло е срещу Хонг. В Китай живет повече мъже, отколкото жени. На 115 момчета се падат 100 момичета.

В културна традиция, която исторически фаворизира момчетата пред момичетата, политиката на едното дете доведе до много висок ръст на абортите и бума на ражданията на момчета от 80-те години досега. Резултатът в 21 век е, че китайските мъже не могат да се оженят.

Родителите все още играят основополагаща роля в живота на децата си. Сватовничеството е широко разпространено в селата.

Хонг споделя, че е минал по този път. "Някои жени идваха в селото по линия на сватовничеството, но си заминаха, защото трудният транспорт им направи много лошо впечатление", заявява той. "Преди време имах връзка, но нещата се провалиха. Тя се оплакваше, че селото ми не е достатъчно добро за нея и пътищата са лоши", допълва Хонг. Двамата били сватосани, но различията им ги разделили.

Жените в цял Китай напускат селата, за да търсят работа в града. В региона на Хонг притегателният център е Шанхай. В града жените обикновено намират по-добре платена работа и съпрузи.

Мъжете също мигрират, но обикновено само за работа. Много от тях остават, за да се грижат за остаряващите си родители - в духа на китайската традиция.

Така и Хонг е останал, за да се грижи за чичо си. "Той ще умре от глад, ако си замина. Не може и да отиде в старчески дом", заявява Хонг.

Това чувство на дълг на младите към старите се е запазило в селските райони в Китай. Дори държавата прие закон, според който гражданите могат да бъдат наказвани, ако не посещават родителите си. Така мъжете, върху които пада основната тежест за грижата за родителите, затварят един омагьосан кръг - причината, заради която са били предпочетени да им бъде даден шанс да се родят, е същата причина, която ги обрича на самота цял живот.