Рамади, един от най-важните градове в Ирак и административен център на най-голямата по територия иракска провинция, Ал Анбар, падна под пълния контрол на бойците от „Ислямска държава“ (ИД). При боевете загинаха над 500 души, а близо 8 000 напуснаха домовете си. Кадрите от града показват празни улици и обгорени къщи. Иракската армия и полиция в града отстъпи при последния натиск от ИД, като само при една от атаките над кметството бяха използвани 6 коли, натъпкани с експлозиви и взривени от атентатори-самоубийци.
Рамади падна в неделя, 17 май, но градът беше под обсада и постоянни атаки от повече от година. Но политиката на фаворизиране от страна на правителството в Багдад доведе до слаба защита на града и неволно даване на предимство за отрядите на ИД. Пътят за столицата Багдад минава през Рамади. Защо тогава иракските власти не направи повече, за да подсили града, който е под обсада от началото на 2014 година – още преди падането на Мосул?
Най-бързият и точен отговор е в политиката: Рамади е предимно сунитски град, а мощните шиитски партии в Багдад се страхуват повече от това да дадат повече сили на сунитите, отколкото нападенията на ИД в сунитските райони на страната.
Пред The Daily Beast генерал Наджим Абид ал-Джабури, назначен наскоро за командир на операциите на иракската армия в провинция Ниневия, потвърждава опасенията, че ако джихадистите контролират Рамади, то пътят им към Багдад е отворен и столицата е под голяма заплаха. Генерал ал-Джабури вероятно ще ръководи и офанзивата за връщането на Мосул, но това може да се отложи, ако не бъде възстановен контролът над Рамади.
Един от големите проблеми, които все още остават неразрешени, въпреки офанзивата на ИД, е фактът, че няма организирана сунитска сила. Обещанията за трениране на бойци от сунитските кланове в Анбар и Мосул не се изпълниха, а правителството не прави достатъчно – недоверието е по-голямо от страха от ИД. И не на последно място – въоръжаване на сунитите и тренирането им, както и включването им в една мащабна иракска операция срещу ИД, трябва да срещне одобрението на Иран, който предпочита използването на шиитски милиции.
Това се видя силно при атаката на иракските сили над Тикрит, който беше контролиран от ИД. За целта бяха мобилизирани над 30 000 бойци, сред които шиитските милиции доминираха официалните части. Тези паравоенни сили не са ръководени от правителството, а от близки до Иран командири – ал Мухиндис на Китаеб Хизбулла и Хади ал Амери на милицията Бадр. Иран не крие присъствието си чрез командира на елитните части Ал Кудс, генерал Касим Сюлеймани, който има важна роля при офанзивата срещу ИД в Тикрит. САЩ неохотно участваха с въздушни удари, тъй като не са съгласни с участието на милициите. В крайна сметка Тикрит беше върнат, но какво ще попречи на ИД да се върне? Местното население, което е сунитско, е напълно срещу присъствието на про-иранските части. Тикрит е и родният град на Саддам Хюсеин.
В желанието си да успокои местните хора, които още помнят репресивните действия срещу тях от страна на бившия премиер Нури ал Малики, иракското правителство обяви, че хиляди сунитски бойци от клановете, ще бъдат част от усилията за прочистване на Тикрит от ИД. Но тези планове още не са приведени в действие – в момента Тикрит е един празен, призрачен град, в който цари беззаконие.
Към момента не съществува особена мотивация за шиитските бойци да помогнат на сунитските си братя за връщането на Рамади и правителството в Багдад ще търси нови методи.
Иракският премиер Хайдар ал Абади направи няколко посещения в провинция Анбар, като разговаря с племенните ръководители на най-силните сунитски кланове в района. Целта е да се привлекат доброволци към сунитските военни единици, известни като Хашд, които са важна част от иракската армия.
Но премиерът е изправен пред силна опозиция, водена от бившия премиер Нури ал Малики, който е тясно свързан с Иран и про-иранските милиции в Ирак. Мнозина се съмняват, че усилията на Абади в Анбар ще се увенчаят с успех – съществува опасение, че ако премиерът упълномощи сунитите, шиитските части в Багдад ще го лишат от необходимото влияние.
В същото време, без сунитите в Анбар, ИД може да продължи с офанзивата си в посока Багдад.
Основните пречки за създаването на сунитска съпротива срещу ИД не е опитът за въоръжаване или проблеми с логистиката. Истинската спънка е липсата на политическа воля от страна на иракското правителство да позволи създаването на способна сунитска сила, която да се пребори с ИД, заради опасения, че тази сила един ден може да обърне оръжията си срещу Багдад.
По време на войната в Ирак, през 2007 година американските сили си сътрудничеха с шиитските части и ги принудиха да работят заедно с подкрепените от американците сунитски сили като „Синовете на Ирак“ и „Сунитско пробуждане“ в провинция Анбар. Тези сили не съществуват вече, тъй като бяха разглеждани като заплаха от тогавашния премиер Нури ал Малики, който ги освободи от служба.
По онова време иракските сили за сигурност и „Синовете на Ирак“ работиха заедно, за да подсигурят коридора Рамади – Фалуджа – Абу Гариб, с което да отблъснат „Ал Кайда в Ирак“. Този район служеше за отправна точка за извършване на големи атаки срещу шиитски райони от страна на джихадистите. Днес, когато не съществуват обединени сили, коридорът се ползва от ИД. Загубата на пълен контрол над този коридор и Рамади ще доведе до повече атаки срещу Багдад. Освен всичко друго, контролът върху Рамади позволява засилени връзки между частите на ИД в Ирак и тези в Сирия.
Налице е самоунищожителен кръг, който се затяга около лидерството в Ирак и изстисква силите на на останалите части в страната. Повече от всякога, изтласкването на ИД изисква способна бойни сила на терен. Багдад се е отказал досега да повери на сунитите собствената им защита, предпочитайки да въоръжи шиитските милиции. На свой ред, сунитските райони като провинция Анбар, са уязвими, а с това се застрашава и столицата. С Багдад под заплаха, правителството е още по-малко склонно да пренасочва средства от милициите, за да въоръжава сунитите. А от всичко това печели единствено ИД и джихадистите.
Разбира се, към момента възможностите на ИД за фронтална атака над Багдад, са малко, дори ако Рамади остане под контрола на джихадистките бойци. Групировката е още малка в сравнение с иракските сили за сигурност, които са подкрепени и от САЩ, и от Иран. Въпреки славата си, ИД все пак остава все още само групировка, което ще рече и ограничен ресурс в сравнение с една държава с нейната армията и подсилващи части. Но с падането на Рамади, ИД поставя Багдад под постоянна заплаха от нападения над шиитски райони и квартали, които са изложени на риск от атентати. Тези атаки могат да доведат до репресии срещу сунитите в самия Багдад, като безредиците, които избухнаха преди няколко дни. Подобно напрежение може да предизвика още по-кървава гражданска война.
Автор: Руслан Трад
