За да се разбере защо и как съкрушителният удар на Израел срещу "Хизбула" представлява толкова сериозна заплаха за Иран, Русия, Северна Корея и дори Китай, той трябва да бъде анализиран в контекста на по-голямата борба, която замени Студената война в съвременните международни отношения.
След нахлуването на "Хамас" в Израел на 7 октомври, 2023 година вече не живеем в ерата след Студената война, пише колумнистът на New York Times Томас Фридман. Този период се характеризира с борба между импровизирана „коалиция за приобщаване“, съставена от достойни, но не непременно демократични страни, които виждат бъдещето си във воден от САЩ съюз, който ще насърчава икономическата интеграция, отвореността и сътрудничеството за решаване на глобални проблеми и „коалиция на съпротивата“, водена от Русия, Иран и Северна Корея, които, като се противопоставят на водения от САЩ приобщаващ свят, оправдават милитаризацията на своите общества и задушаването на властта.
Глобална борба на коалиции
Китай попада някъде между тези два лагера: икономиката му зависи от достъпа до „коалицията на приобщаването“, а ръководството му до голяма степен споделя авторитарните инстинкти и интереси на „коалицията на съпротивата“. Още: "Хизбула" съобщи за първи пряк сблъсък с израелската армия в Ливан
Конфликтите в Украйна, Сирия и Ливан трябва да се разглеждат именно в контекста на тази глобална борба. Украйна се опита да се присъедини към приобщаващия европейски свят (да излезе от влиянието на Русия и да се присъедини към Европейския съюз), а Израел и Саудитска Арабия се опитаха да разширят консолидиращия свят в Близкия изток чрез нормализиране на двустранните отношения.
Русия попречи на Украйна да се присъедини към Запада (ЕС и НАТО), а Иран, "Хамас" и "Хизбула" искаха да попречат на Израел да се присъедини към Изтока (връзки със Саудитска Арабия). Защото ако Украйна стане част от ЕС, приобщаващата визия за Европа като „цялостна и свободна“ ще бъде практически завършена, а Путинова Русия ще бъде максимално изолирана.
И ако на Израел бъде дадена възможност да нормализира отношенията си със Саудитска Арабия, това не само ще разшири значително „коалицията на включване“, благодарение на т.нар. „Споразумения на Авраам“, които създадоха връзки между Израел и други арабски страни. Същевременно така почти напълно бяха изолирани Иран и неговите безразсъдни поддръжници: "Хизбула" в Ливан, хусите (хутите) в Йемен и подкрепяните от Иран шиитски милиции в Ирак. Всички те поведоха своите държави по пътя на нежизнеспособността.
Степента на омраза към "Хизбула" и нейния лидер Хасан Насрала, убит от израелците е голяма. В Ливан и други страни от сунитския и арабски свят не приемат превръщането на Ливан в база на иранския империализъм. Още: Иран и корените на "Хизбула": Как започна всичко?
Орит Перлов, която наблюдава арабските социални медии за Израелския институт за изследване на националната сигурност, описа поток от съобщения в платформи в Ливан и в целия арабски свят, в които потребителите се радват на падането на "Хизбула" и призовават ливанското правителство да обяви едностранно прекратяване на огъня. Така тяхната армия ще може да изтръгне контрола над Южен Ливан от организацията и да възстанови спокойствие в граничните райони. „Ливанците не искат Бейрут да бъде унищожен като Газа и много се страхуват от подновяване на гражданска война“, обясни ми Перлов. Насрала веднъж вече въвлече ливанците във война с Израел, която те никога не са искали, но бяха принудени да влязат в нея по заповед на Иран.
Ситуацията се усложнява от дълбокото негодувание, че "Хизбула" се обедини със сирийския лидер Башар ал Асад, за да смаже демократичното въстание там. Но предстои сериозна дипломатическа работа, за да се осигури устойчиво бъдеще за ливанците, израелците и палестинците след смъртта на Насрала.
Администрацията на Байдън-Харис изгражда мрежа от съюзи, за да придаде стратегическа тежест на „коалицията за включване“ – от Япония, Корея, Филипините и Австралия в Далечния изток, през Индия и нататък до Саудитска Арабия, Египет, Йордания и после ЕС и НАТО. Крайъгълният камък на целия проект беше нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, предложено от екипа на Байдън, което Саудитска Арабия е готова да приеме, при условие че Израел се съгласи да започне преговори с Палестинската власт за съвместното съществуване на две държави. Но тук идва уловката.
Обърнете внимание на речта на израелския премиер Бенямин Нетаняху пред Общото събрание на ООН. Той е добре запознат с прословутата борба между коалициите на „съпротива” и „включване”. Нещо повече, това стана централно място в речта му в ООН. Как? Докато говореше, Натаняху показа две карти, наречени „благословия“ и „проклятие“. На втората Сирия, Ирак и Иран бяха маркирани в черно като блокираща коалиция между Близкия изток и Европа. Картата на „благословията” включваше Близкия изток в зелено, заедно с Израел, Саудитска Арабия, Египет и Судан, и червена стрелка, наподобяваща мост, свързващ азиатския и европейския свят на приобщаване. Още: Израел планира "масивно отмъщение" срещу Иран: Axios разкри мишените
Но ако се вгледате внимателно в картата на "проклятието", можете да видите, че тя показва Израел, но няма граници с Газа и окупирания Западен бряг (сякаш израелското правителство е постигнало дългогодишната си цел да ги анексира). Това означава, че Натаняху разглежда Иран и неговите съмишленици като основна пречка за един отворен свят, простиращ се през Близкия изток от Европа до Азиатско-тихоокеанския регион. Крайъгълният камък на целия този съюз е нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел въз основа на помирението на последния с умерените палестинци.
Ако Израел отиде по-далеч и започне диалог за съвместното съществуване на две държави за два народа с реформата на Палестинската власт, която вече е приела Споразуменията от Осло (две двустранни международни споразумения в резултат на тайни преговори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина, бел. прев.), това би било дипломатически нокаут в допълнение към съкрушителния военен удар, който Израел току-що нанесе на "Хизбула" и "Хамас". Това би изолирало напълно силите на „съпротивата“ в региона и би ги лишило от фалшивото прикритие да защитават палестинската кауза. Тревогата ще се разпространи в Иран, "Хамас", "Хизбула", Русия и дори Китай, пише още Фридман за New York Times.
Нетаняху обаче ще трябва да поеме политически рискове - дори по-големи от стъпката, която вече предприе, за да елиминира ръководството на "Хизбула", известна още като Партията на Бога. Той ще трябва да скъса с израелската „Партия на Бога“, коалиция от крайнодесни расисти и месиански еврейски заселници, които искат Израел винаги да контролира цялата област от река Йордан до Средиземно море без никакви гранични линии, както е показано на картата, представена на Общото събрание на ООН. Тъй като тези партии му помагат да остане на власт, ще трябва да бъдат заменени от израелски центристи, които, доколкото е известно, нямат нищо против подобно сътрудничество. Още: "Нетаняху е човек с девет живота": Какво цели Израел в Ливан? Анализ на проф. Владимир Чуков (ВИДЕО)
Борбата между света на включването и света на съпротивата продължава да се разгръща пред нас. Има много причини за това, но днес основната изглежда готовността на Нетаняху да нанесе политически удар, подобен на ливанския, срещу „Партията на Бога“ в Израел.
Автор: Томас Фридман
Превод: Ганчо Каменарски
