Мъглата, която забули перспективите за отношенията на Русия с новата сирийска администрация, изглежда бавно започва да се разсейва, пише египетското издание Noon Post. Сирийският министър на отбраната Мухраф Абу Касра заяви, че Дамаск няма да се противопостави ако Москва запази въздушните и военноморските си бази на средиземноморския бряг, но такова споразумение с Кремъл трябва да е в интерес на "новата Сирия".
Отношенията между Русия и новото сирийско правителство са се подобрили значително, особено след изявлението на Абу Касра, че "няма постоянни врагове в политиката" и че Дамаск е готов да позволи на Москва да запази военноморската база в Тартус и военновъздушната база Хмеймим, "ако това носи облаги за Сирия".
Сирия е най-важната крепост на бившия Съветски съюз и неговия наследник Руската федерация в Близкия изток. Страната е разположена край Средиземно море, което е важно само по себе си, и е недалеч от държавите от Персийския залив, където Русия се стреми да навлезе. Засега Тартус е единствената руска военноморска база на Средиземно море. Сирия също е важен пазар за руски оръжия. Още: Тръмп се похвали, че САЩ ликвидирали главатар на "Ал Кайда" в Сирия
Русия наследи военноморската база в Тартус от Съветския съюз. Създадена е през 1971 г. на основата на междуправителствено споразумение между Сирия и СССР и е използвана от съветския флот като логистичен пункт за Черноморския флот в Средиземно море, както и за наблюдение на действията и придвижванията на силите на НАТО.
През януари 2017 г. Русия подписа споразумение с режима на Башар Асад, определящо правилата за използване на базата в Тартус за следващите 49 години, с възможност за автоматично удължаване с още 25 години. Постигната беше и договореност за модернизация и разширяване на базата. Споразумението също така предвижда персоналът на базата в Тартус и руските войници там да получат имунитет от сирийските закони и че сирийските власти не се допускат в базата. Русия, в съответствие със споразумението, има право да разположи временни мобилни постове за осигуряване на охраната и отбраната на територията на пристанище Тартус.
"Хмеймим" е военновъздушна база на руските въздушно-космически сили в Латакия. Намира се в непосредствена близост до крайбрежния град Джабла и близо до международното летище Басел ал-Асад. Първоначално е било предназначена за хеликоптери, а по-късно е превърната в летище, което приема и малки и средни граждански самолети.
Русия използва военновъздушната база "Хмеймим" не само за нанасяне на удари по сирийските бунтовници, но и като плацдарм за полети до Централноафриканската република, Судан и Либия. Още: Атака с дронове срещу руската военна база "Хмеймим" в Сирия (ВИДЕО)
Непрекъснати контакти
След падането на режима на Асад руското външно министерство заяви, че е в контакт с всички сирийски опозиционни групи, които от своя страна гарантират сигурността на руските военни бази в Сирия.
Сателитни снимки показват, че всички руски кораби и подводници са напуснали пристанището на Тартус - след като седмици наред акостираха там и явно товареха руско военно оборудване и оръжия. Американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) "все още не е ясно дали Русия изтегля корабите от Тартус като част от по-голяма операция по евакуация или за да ги защити по-добре". Още: Обрат: Судан се съгласи да приеме руска военна база на Червено море
Последва посещението на руския заместник-външен министър Михаил Богданов в Дамаск, което се състоя в края на януари, 2025 година. Богданов се срещна със сирийски официални лица, за да обсъдят редица въпроси, включително бъдещето на руските военни бази в Сирия. Кремъл заяви, че Русия ще продължи диалога с новите сирийски власти по всички въпроси, включително съдбата на военните бази.
Най-забележителното събитие обаче, свързано с руското присъствие в Сирия, е прекратяването на инвестиционния договор с руската компания "Стройтрансгаз" за управлението на пристанище Тартус. "Стройтрансгаз" е един от най-големите руски изпълнителни организации, работещи в енергетиката, петролната, газовата и нефтохимическата промишленост. "Стройтрансгаз" е получил 50-годишен договор за разработване на фосфатно находище в района на Палмира, което му дава право да получи 70% от приходите от продажбата на фосфатите. Годишният обем на производството на това находище достига приблизително 650 000 тона. Още: Путин обсъди военните бази с новия сирийски президент. Пропагандист: "Защо говорим с този ужасен терорист?"
Режимът на Асад подписа и споразумение със "Стройтрансгаз" за разширяване на пристанището на Тартус. Очакваше се Русия да инвестира до 500 милиона долара в модернизацията на пристанището през първите четири години.
Колумнистът на саудитския вестник Asharq Al-Awsat Раед Джабер обаче счита, че анулирането на инвестиционното споразумение със "Стройтрансгаз" за пристанище Тартус не застрашава руското военно присъствие в Сирия и не е прелюдия към изтеглянето на Русия от тази арабска страна. Въпреки това Джабер каза, че решението ще повдигне въпроси относно евентуални ревизии на съществуващи договори с други руски компании. Още: Сирия допусна запазване на руските военни бази: "В политиката няма постоянни врагове"
Държавна позиция
Присъствието на Русия в Сирия в момента предизвиква широко обществено неодобрение там, като се има предвид ролята, която Москва игра за политическата и военна подкрепа на режима на Асад. Но очевидно новите сирийски власти ще се ръководят от други съображения в отношенията си с Русия.
Сирийският лидер Ахмед ал-Шараа (издирван за тероризъм от САЩ допреди смяната на властта) нарече Русия "втората най-мощна държава в света" и не настоя Москва да напусне Сирия. Той също така отбеляза, че сътрудничеството с Русия е в стратегически интерес на страната. Сирия възнамерява да се фокусира върху националните интереси и не възнамерява да влиза в конфликт с чужди сили.
Дмитрий Бридж, ръководител на отдела по руски изследвания в Центъра за арабско-евразийски изследвания (CAES), отбелязва, че атмосферата със сигурност не е същата като при предишния режим. Сирийците, които свалиха авторитарен режим, следят отблизо всички чуждестранни играчи, които искат да упражнят влияние. Още: Путин заобикалял санкциите през АЕЦ "Аккую": САЩ блокират руски милиарди, но Ердоган е пречка
В същото време, ако новите власти в Дамаск направят Русия свой враг, те ще се сблъскат с много трудности при опитите си да прокарат резолюция в Съвета за сигурност на ООН, която да отговаря на интересите на сирийците. Може да има и други проблеми, включително ако се опитат да окажат натиск върху руските бази. Тези съоръжения могат да се използват за доставка на хуманитарна или военна помощ, а като се има предвид, че всички сирийски оръжия са руски, Дамаск няма как да мине без Москва в обозримо бъдеще.
Раед Джабер счита, че новите сирийски власти трябва да преразгледат подхода си към отношенията с Русия, тъй като големите сили изграждат международните си отношения въз основа на национални интереси, а не на емоции. Според него правителството на Ал-Шараа е заинтересовано да осигури баланс в отношенията с всички страни, включително Русия, която е член на Съвета за сигурност. Русия има ясни политически позиции, свързани със запазването на суверенитета и териториалната цялост на Сирия. Тя се противопоставя на израелските удари по територията на страната и подкрепя правото на Сирия върху окупираните Голански възвишения.
Гориво и зърно
Днес Сирия е изправена пред сериозни предизвикателства. Повечето сектори на нейната икономика са в упадък. Временният президент на Сирия Ахмед ал-Шара каза пред The Economist, че правителството му работи върху стратегия за възстановяване. Още: Временният президент на Сирия обещава да преследва престъпниците, проляли сирийска кръв (ВИДЕО)
Правителството на Ал-Шара ще трябва да предприеме спешни мерки, за да гарантира стабилност и да избегне нова политическа криза. Според The Washington Post новото правителство все още не е предоставило ясна политическа концепция за развитие. Освен факта, че Сирия има доста сериозни икономически проблеми, има и въпроси какъв курс ще избере Ал-Шараа.
Русия може да използва горивото и зърното като лост над Дамаск. Осигуряването на страната с тези ресурси е основен приоритет за новото правителство, особено в светлината на факта, че милициите на Сирийските демократични сили (състоящи се главно от сирийски кюрди – бел. прев.) контролира петролни полета и селскостопански площи в североизточната част на страната. Местното производство (на горива и зърно) е недостатъчно за задоволяване на вътрешните нужди, което прави доставката им от чужбина спешна необходимост.
Според Раед Джабер за Дамаск е изгодно да си сътрудничи с Москва предвид историята на отношенията им. Руското военно присъствие в Сирия може да бъде удължено при новите условия. През 70-те и 80-те години на миналия век Съветският съюз построи ключови инфраструктурни съоръжения в Сирия, включително електроцентрали и язовири. Русия, според Джабер, може да се върне към опита от миналото. Например за финансиране на възстановяването на някои инфраструктурни съоръжения от руски компании. Или да строят АЕЦ – Русия вече ги строи в Турция и Египет.
Няма съмнение, че Русия ще продължи да се стреми да използва своите икономически и логистични възможности в диалог със сирийските власти и нейните аргументи ще включват гориво и зърно, от които Сирия изпитва критичен недостиг. Успехът обаче ще зависи от няколко фактора, казва Дмитрий Бридж.
Първо, ако новите власти в Дамаск придобият нови партньори в чужбина, те вече няма да зависят изцяло от Русия, тъй като има и други страни, които могат да задоволят нуждите на Сирия от гориво и зърно.
Второ, самата Москва днес има доста ограничено поле за действие, включително и поради наложените срещу нея санкции. Напрежението между Русия и западните страни може да постави Москва в по-слаба позиция при договарянето на големи търговски сделки със Сирия, Noon Post.
В светлината на политическите и икономически предизвикателства, пред които е изправена Сирия, перспективите за отношенията с Русия ще зависят от способността на новите власти да намерят баланс между националните интереси и международните реалности. И по този начин да се гарантира, че основните нужди са задоволени и страната е възстановена, без да се компрометира нейния суверенитет.
Превод: Ганчо Каменарски
