Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Нова Атлантическа харта, съюз срещу Иран и мирна Газа: Сюжет как да се поправят грешките на Израел

07 октомври 2024, 15:28 часа • 3400 прочитания

Клането от 7 октомври 2023 г. е едно от най-ужасяващите зверства, извършени след Втората световна война. На този ден бойци на "Хамас" отвличат израелски деца, изнасилват израелски жени, обезглавяват израелски мъже и изгарят живи цели израелски семейства в домовете им. Но освен това човешко и морално бедствие, катастрофата, сполетяла Израел в мрачната съботна утрин, има историческо значение.

Тъй като се случи в непосредствена близост до Ивицата Газа - единственото място, където Израел е разрушил палестинските селища и се е изтеглил до границата от 1967 г. - това клане беше атака срещу идеята за еврейска държава в която и да е част от израелската земя. И тъй като доведе до рязко нарастване на антисемитизма, каквото не е имало от 1945 г. насам, това беше явен акт на агресия срещу еврейския народ като цяло, пише престижното геополитическо издание Foreign Affairs.

Още: Израел иска да въвлече САЩ във война: Говори арабистът Виктор Лилов (ВИДЕО)

Нова Кристална нощ

Нападението обаче е от голямо значение и за целия свят. „Хамас“ успя да осъществи технически сложна атака благодарение на своя покровител Иран, който се превърна в могъща регионална сила. Влиянието на Техеран пък се основава на връзките му с Китай, Северна Корея и Русия - зараждаща се авторитарна ос, която се стреми да подкопае подкрепяния от САЩ либерален международен ред.

За Израел октомври беше 11 септември на стероиди, а за еврейския народ той бе нова Кристална нощ. Атаката на "Хамас" беше подкрепена от Иран, който е част от авторитарната ос - като такъв, 7 октомври беше пряко нападение срещу свободния свят.

Още: "Нетаняху е човек с девет живота": Какво цели Израел в Ливан? Анализ на проф. Владимир Чуков (ВИДЕО)

Грешките на Израел

Но ако Израел искаше да формулира войната си срещу "Хамас" по този начин, правителството на Бенямин Нетаняху трябваше да се бори с историята, а именно с израелската окупация на палестинските територии.

Снимка: Getty Images

Израел трябваше да обяви, че води война срещу "Хамас" и другите терористични пълномощници на Иран, а не срещу палестинския народ. Той трябваше да постигне разбирателство със САЩ и НАТО относно същността на войната и начина на нейното водене. Трябваше да обяви, че целта му е не само сигурност за Израел, но и свобода за народа на Газа, който заслужава да бъде освободен от тиранията на "Хамас". Израел трябваше да се ангажира с дипломатически процес, насочен към справедливо и реалистично решение на израелско-палестинския конфликт. Той трябваше да се стреми да укрепи връзките си с умерения арабски свят, като подпише мирно споразумение със Саудитска Арабия. Трябваше да вземе моралното предимство, преди да започне ожесточена военна кампания.

В миналото лидерите на Израел са знаели как да се противопоставят на екзистенциалните заплахи по проницателен начин. През 1947 г. ционисткият лидер Давид Бен-Гурион приема плана на ООН за разделяне на Израел, преди да започне война, която в крайна сметка води до създаването на еврейска държава на 78% от територията между река Йордан и Средиземно море. През 1967 г. министър-председателят Леви Ешкол изпраща външния си министър Аба Ебан в Белия дом, на "Даунинг стрийт 10" и в Елисейския дворец, преди да започне изпреварващата военна операция, станала известна като Шестдневната война. Тя утрои размера на Израел - тогава бяха окупирани сирийските Голански възвишения. През 2000 г. премиерът Ехуд Барак инициира (в крайна сметка неуспешната) мирна среща на върха в Кемп Дейвид, която даде на Израел международна и вътрешна легитимност, за да преодолее втората интифада, избухнала няколко месеца по-късно (вълна на насилие между палестинци и израелски граждани).

Само че правителството на Бенямин Нетаняху избра различен път. То започна война в Газа без международна легитимност, дипломатическа подкрепа и дори без цялостна стратегия. Упражни прекомерно голяма военна сила, без да очертае ясни и постижими политически цели и без ясна теория за победата, въпреки че постоянно се говореше за "пълното унищожаване" на "Хамас". И дори когато извърши впечатляваща серия от атаки срещу "Хизбула" в Ливан и се защити от балистичните ракети от Иран, кабинетът на Нетаняху не изработи цялостна стратегия. Израел затъва все по-дълбоко в тресавището на Газа, като пренебрегва изясняването на регионалния и глобалния контекст на конфликта. Казано накратко, той се оказа в ръцете на своите врагове - Иран и "Хамас".

Още: "Израел убива човечеството": Ердоган сравни Нетаняху с Хитлер (ВИДЕО)

Стратегията на Иран

Генералният план на Иран е ясен - дългосрочните му цели са да унищожи Израел, да доминира в арабския свят, да подкопае Запада и отново да се превърне в имперска сила. За да постигне тези цели, Техеран използва тристепенна стратегия. Първо, опитва се да се сдобие с ядрени оръжия, за да неутрализира стратегическото превъзходство на Израел и да си осигури застрахователна полица. Второ, произвежда модерни конвенционални оръжия - ракети, крилати ракети, дронове, за да може да намали технологичното предимство, с което се ползват САЩ, Израел и техните съюзници. Трето, обгражда Израел с пръстен от бази, от които неговите терористични проксита и собствените му сили биха могли един ден да започнат пълномащабно нахлуване в еврейската държава. Засега Иран използва тези бази с отбранителна цел. След като получи ядрено оръжие обаче, би могъл да премине и в настъпление. Основното предположение на Техеран е, че може да унищожи Израел в рамките на едно или две десетилетия, да поеме контрола над Близкия изток и да се противопостави на Запада.

Още: За 4 дни САЩ и Израел могат да върнат Иран 200 години назад: Анализ на Мохамед Халаф (ВИДЕО)

Генералните планове на "Хамас" и "Хизбула" също са ясни. Тяхната обща цел е да превърнат Израел в нещо подобно на Южен Виетнам през 60-те години на миналия век, като създадат усещането, че еврейската държава е само слаб клиент на Вашингтон, и настроят американското обществено мнение срещу нея. За да постигне това, лидерът на "Хамас" Яхия Синвар е готов да жертва цивилното население на Газа. Организационният принцип на неговата терористична кампания беше да използва убитите палестински жени и деца, за да настрои Съединените щати срещу Израел, и да използва кошмарното изпитание на заложниците в Газа, за да сломи духа на израелската общественост. Синвар разбираше, че не може да победи Израел веднага - затова се възползва от слабите му места като свободно и проспериращо общество. Той възнамеряваше да изолира Израел, да обезсили високотехнологичната му икономика, да прогони елита му в чужбина и да направи живота в страната непоносим.

Една от целите на Синвар при започването на офанзивата на 7 октомври е да принуди Иран да ускори графика за изпълнение на генералния си план. Той се надяваше, че след зверствата на "Хамас" Израел ще действа неразумно. Вярваше, че ескалацията на насилието ще излезе извън контрол и ще разпали война на няколко арени, която в крайна сметка ще се превърне в регионален катаклизъм.

Още: Паника в Иран: Убит ли е ключов командир на Революционната гвардия?

На 11 октомври 2023 г. ръководството на Израел се доближи до сбъдването на най-голямата мечта на Яхия Синвар. Резултатите са очевидни - най-справедливата война в историята на Израел се възприема от много хора по света като брутална и безмилостна, като несправедлива битка между израелския Голиат и палестинския Давид, пише Foreign Affairs.

Малцина признават или разбират ролята на Иран и неговите партньори в Москва и Пекин. Още по-малко хора виждат войната през призмата на джихадистката заплаха за западните ценности. Благодарение на ужасяващата комбинация от стратегическите грешки на Израел, историческата слепота на Запада и пропагандните машини на авторитарните сили хората по целия свят виждат Израел като имперския злодей, вместо да разберат, че именно "Хамас" и "Хизбула" са подкрепяни от най-агресивните империи днес. Вместо да бъде възприемана като сродна на украинската борба срещу Русия, войната в Газа се разглежда като втора виетнамска война или като ехо от борбата за запазване на апартейда в Южна Африка.

Още: Бъдещето на Ивицата Газа: Израел е разгромил "Хамас", но може ли да я унищожи?

Слепота

С намаляването на международната легитимност на Израел се влошава и ситуацията в страната. След първоначалния шок от 7 октомври травмираната нация се вдигна на крак. През следващите месеци израелското общество се мобилизира, армията се възстанови и бе сформирано правителство на единството. Креативността, издръжливостта и смелостта доведоха до значителни тактически постижения. Дългогодишният съюз на Израел с Вашингтон се запази, отношенията му с антииранските арабски режими оцеляха и нямаше големи терористични изблици на Западния бряг или в самия Израел.

Снимка: Getty Images

Но при липсата на достойно ръководство и целенасочена стратегия някои от тези постижения бързо се изпариха. През първата половина на 2024 г. правителството на единството се разпадна, обществото се разцепи, военните се колебаеха, а връзката на Израел с Вашингтон започна да се разклаща. Около 100 заложници все още са държани в злокобните тунели на Газа, а около 100 000 израелци се превърнаха в бежанци в родината си. Израелското правителство едва функционираше. Крайнодесни политици доминираха в кабинета, крайнодесни екстремисти атакуваха цивилни граждани на Западния бряг, Палестинската автономия беше в опасност и нарастваше рискът от избухване на трета интифада.

През лятото на 2024 г. настъпи важен обрат - Израел пое военната инициатива. Той пое контрола над Рафах и граничния пункт с Египет, предприе мощен акт на отмъщение срещу подкрепяната от Иран групировка на хутите в Йемен и уби политическия лидер на "Хамас" Исмаил Хания в Техеран. В средата на септември серия от безпрецедентни атаки поставиха „Хизбула“ на колене. Взривяването на хиляди пейджъри извади от строя стотици високопоставени членове на шиитската терористична организация. После израелските военновъздушни сили унищожиха голяма част от ракетния арсенал на организацията. На 27 септември ръководството на „Хизбула“ бе унищожено, когато нейният почитан лидер Хасан Насрала и много от неговите заместници бяха убити при въздушна бомбардировка на щаба им в Южен Бейрут.

Още: Остана само един лидер на "Хизбула", САЩ предлагат 7 млн. долара награда за главата му

Войната на Израел в Газа се водеше бавно и погрешно, като бяха убити и ранени десетки хиляди цивилни граждани. За разлика от това, въздушната кампания в Ливан досега е провеждана с поразителна точност и бързина. В рамките на десет дни през септември Израел си възвърна най-важния стратегически актив - възпирането.

В целия Близък изток страната отново е възприемана като страховита нация, която може да обезсили враговете си.

След това близо 200 ирански ракети бяха насочени към израелски обекти, включително централата на Мосад, ядрения реактор в Димона и стратегически въздушни бази, което не остави на Израел друг избор, освен да отвърне на удара.

Нова Атлантическа харта: Бъдещето на Близкия изток

Ударите в Ливан и нападението с балистични ракети срещу Израел потвърдиха основния факт, който беше пренебрегван почти цяла година - същината на въпроса е Иран. Октомври 2023 г. доказа колко опасни са Ислямската република и нейните пълномощници. Септември 2024 г. разкри колко уязвими могат да бъдат те, когато се сблъскат с решителност. Възможността, създадена от неотдавнашния и изумителен успех на Израел, не трябва да се пропилява. С настъпването на втората ѝ година, войната трябва да бъде предефинирана като борба за свобода и стабилност. Не само Израел, но и неговите съюзници трябва да се възползват от прозореца от време, който съществува, преди Иран да стане ядрена сила. Те трябва да осъществят стратегическа промяна, която да осигури бъдещето на Израел и да насърчи дългосрочната стабилност в Близкия изток.

Снимка: Getty Images

Предстоящото предизвикателство е твърде голямо, за да може Израел да се справи сам. Днес Израел е обкръжен от врагове, които застрашават свободата, и се нуждае от нещо като съвременна Атлантическа харта, която да затвърди съюза му със САЩ и други съмишленици. В основата си тази нова харта трябва да включва основните ценности и споделените интереси на американската демокрация и израелската демокрация. Нейните стратегически цели трябва да бъдат неутрализирането на иранската заплаха, арабско-израелският мир и творческото решение на израелско-палестинския конфликт, смятат от геополитическото издание.

Още: Войните не се печелят в бели ръкавици: За бойната мощ на "Хамас" година по-късно

За да може Израел да се съсредоточи върху тези задачи, настоящият кръг от насилие трябва да приключи, след като израелските сили изтласкат "Хизбула" от северната граница. С международна подкрепа ливанското правителство трябва да изпълни Резолюции 1559 и 1701 на Съвета за сигурност на ООН, които призовават за разпускане на шиитската милиция и за пълна демилитаризация на Южен Ливан. След като Ливан вече не е заложник на "Хизбула" и Израел не може да бъде сплашван от нейните терористи, всички ливанци и всички израелци ще се завърнат безопасно по домовете си. В същото време "Хамас" трябва да освободи всички останали заложници, а Израел да предаде Газа на арабско-палестинска коалиция, водена от Обединените арабски емирства (ОАЕ), която да възстанови тясната ивица земя и да създаде демилитаризиран и дерадикализиран управителен орган след "Хамас".

След прекратяването на бойните действия в Ливан и Газа и след завръщането на всички заложници и цивилни у дома САЩ, НАТО, Израел и умерените арабски правителства трябва да направят това, което американският президент Франклин Рузвелт и британският министър-председател Уинстън Чърчил правят през 1941 г. - да започнат мащабно военно и стратегическо укрепване.

Централен елемент ще бъде организация за отбрана на Близкия изток, която ще предотврати иранската ядрена енергетика, ще спре иранската експанзия и ще демобилизира иранските пълномощници. Консолидираният съюз, подкрепян от САЩ, ще предупреди върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, че ирански опит за ядрен пробив ще бъде блокиран с всички необходими средства. Алиансът би могъл също така да наложи дипломатическа и икономическа блокада на теократичния режим, като същевременно оказва морална, финансова и политическа помощ на иранското население, търсещо свобода.

Още: 1 г. от атаката на "Хамас": Ракети полетяха към Израел, ЦАХАЛ поразиха оръжейни складове на "Хизбула" (ВИДЕО)

Този нов алианс срещу Иран ще се стреми едновременно да насърчи мира, като подкрепи официалното нормализиране на израелско-саудитските отношения, поднови израелско-палестинския мирен процес и работи за предотвратяване на катастрофалното решение за една държава. Грешките от миналото не бива да се повтарят. Трябва да се обърне внимание на законните опасения на Израел, свързани със сигурността. Но статуквото е изключително опасно. Съществено значение има съживяването на Палестинската автономия, както и налагането на законност и ред и предотвратяването на екстремистко насилие. Израелците трябва да живеят в пълна сигурност, докато палестинците в Газа и на Западния бряг трябва да се радват на много по-голяма свобода, достойнство и просперитет.

Източник: Foreign Affairs

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес