Въпреки че на 23 януари започнаха преговорите в столицата на Казахстан, Астана, в които ще се търси за пореден път политическо решение на войната в Сирия, ситуацията в страната е повече от усложнена. Имаме няколко активни фронтови линии, въздушни удари, продължаващи арести в различни райони, а също и криза с питейната вода в столицата Дамаск.
Последното събитие е от особена важност. Напрежението се покачи неимоверно, а манипулациите на новинарския поток показват картина, различна от тази на терен и от информацията, идваща от местни източници. Всъщност, проправителствените сирийски канали, а оттам руските, използват ситуацията в района Уади Барада, за да привлекат още симпатизанти и подкрепа, изопачавайки фактите. Мнозина смятат, че за събитията, които оставиха над 5 милиона души без вода, са виновни само бунтовниците. Че всъщност в Уади Барада няма бунтовници, а джихадисти от Нусра. И най-важното – изкривяването на новините за един от най-важните епизоди в гражданската война след Алепо доведе до това, дори в България немалко хора да смятат, че бунтовници са отровили водата на Дамаск.
Нужно е да се обобщи ситуацията в Уади Барада, където и двете страни – правителство и бунтовници – носят вината за спирането на питейната вода насред зима в район, където водата е по-скъпа от бензина. Още по-важно е да се посочи защо сраженията в Уади Барада са важни и как може да се отрази всичко това на цялостната картина в сирийската гражданска война.
Последните събития започват на 22 декември 2016 проправителствени източници заявяват, че водата към Дамаск е спряла след отравяне на изворите от бунтовниците при изворите Айн ал Фиджа. В отговор бунтовниците обвиниха правителствена атака в района на помпената станция, която снабдява столицата с питейна вода. В същия ден, правителствени части и бойци на Хизбулла започват офанзива в стратегическата долина Уади Барада. В този район се намират 13 селища, 10 от които под бунтовнически контрол, намиращи се на 15 км. северозападно от Дамаск. Правителствените сили атакуват от три посоки, подкрепени по въздух.
Междувременно, на 30 декември влезе в сила договореното от Турция и Русия спиране на огъня в цялата страна. Но само на хартия – реално много райони в Сирия попадат извън споразумението и ударите продължават. Малко по-късно, на 5 януари, ООН разкритикува сраженията между режима и бунтовниците в Уади Барада, които се отразяват на източниците на вода. Около 5,5 милиона души са с понижен или отрязан достъп до питейна вода и се увеличават притесненията за развитие на болести сред цивилното население около Дамаск. На 11 януари управителят на област Дамаск обяви, че е постигнато споразумение, докато местни източници опровергават това. Въздушните удари в Уади Барада не спират, подготвяйки сухопътна атака по бунтовническите позиции. Същият ден сирийският президент обяви, че районът не е включен в турско-руското споразумение за спиране на огъня.
На 13 януари с посредничеството на пенсионирания генерал Ахмад ал Гадбан е постигнато примирие, чиято главна точка е предоставяне на коридор за екипите, които трябва да поправят помпената станция в Айн ал Фиджа. Няколко часа по-късно, обаче, започват нови въздушни удари и артилерийски обстрел. На 14 януари силите на Хизбулла разцепват бунтовническия анклав, завземайки селището Басийма. Кулминацията на напрежението е достигната при злощастно събитие. Генерал Ахмад ал Гадбан е убит при съмнителни обстоятелства. Той е уважавана от двете страни местна личност и без него преговорите потъват.
На 15 януари е извършено клане. Артилерийски обстрел на сирийската армия поразява зала за тържества в селището Дейр Канун. В помещението са се подслонили разселени жители на Уади Барада. Загиват 12 души, а над 20 са тежко ранени. Десетки хиляди за блокирани в района, като и двете страни възпрепятстват излизането на цивилни.
На 16 януари правителствените сили и Хизбулла завладяват второ селище – Айн ал Хадра. Три дни по-късно, опозиционните части и правителството постигат споразумение, което включва поправката на помпената станция в Айн ал Фиджа и предоставянето на амнистия за бойци, които искат да напуснат Уади Барада. Според информацията, в преговорите е участвал немският пратеник в Сирия, Андреас Крюгер. С помощта на Германия е договорено цивилните да се завърнат по домовете си. Въпреки това, между 19 и 20 януари правителствените части продължиха своята офанзива, завземайки град Ифра. Три поред опозиционните и правителствени сили разменят обстрел и на 22 януари споразумението малко по малко се пропуква.
Сраженията и напрежението в Уади Барада продължават и на 23 януари, когато се водят преговорите в Астана. Районът, както стана ясно, е стратегически както за бунтовниците, така и за правителствените сили. Особено това се отнася до Хизбулла, които виждат Уади Барада като отправен пункт за прехвърляне на техника, бойци и провизии от централата си в Ливан към Дамаск и обратно. Именно поради тази причина най-активни в сраженията от правителствена страна са силите на Хизбулла.
Самият район Уади Барада, някога туристическо място, е жизненоважен за столицата и жителите й. Оттук идват ресурсите от питейна вода за 2/3 от населението на Дамаск. В долината се намират няколко извора, като най-големият е в Айн ал Фиджа, чиято помпена станция именно стана повод за правителствената атака в района. Причината, обаче, е по-голяма. Уади Барада е под контрола на бунтовнически сили от 2012 година, като до декември 2016 е относително спокойно след постигането на споразумение със сирийското правителство – армията няма да атакува бунтовниците, а те няма да спират водата към Дамаск.
Това, което е различно днес е, че контекстът вече е променен. Хизбулла се намира в постоянна офанзива в Сирия. Установяването на зона на влияние, в което участва активно Иран, преминава през контролирането на граничните зони между Сирия и Ливан, част от които е и Уади Барада. След падането на Алепо и укрепването на позиции в провинция Хомс, логично беше Хизбулла да насочи поглед към Каламун – планински и хълмист район, разположен от двете страни на границата между Ливан и Сирия, и важен път за движение на стоки и хора. Ето защо Уади Барада се предвиждаше да бъде следващата фронтова линия съвсем скоро след Алепо.
В Уади Барада бунтовническите сили са част от Свободната сирийска армия. Въпреки обвиненията, че там има части на Нусра, селищата се охраняват от милиции, съставени от местни жители. Тяхното лице, обаче, трябва да бъде обругано, а всяка симпатия да бъде унижена. Именно затова пропагандата ги нарича джихадисти и ги представя като членове на Нусра, т.е. на Ал Кайда. Фактите, обаче, са различни.
Миналият петък, опозиционните фракции разкритикуваха опитите за постигане на споразумение в Уади Барада, заради опасенията, че и тук сирийското правителство ще извърши разселване на местни под прикритието на сделка за спиране на огъня, както се случи в Алепо, Хомс и някои от предградията на Дамаск. За целите на Хизбулла наистина е нужно населението, което се противопоставя, да бъде преместено, пък за правителството е добре да няма бунтовнически анклав само на 15 км. от столицата. Поради тази причина военната офанзива най-вероятно ще продължи, донасяйки нови разрушения, жертви и разбира се – пропаганда. За съжаление, водните ресурси за над 5 милиона души са още в опасност поради сраженията и никой не може да гарантира, че някой ден водата на Дамаск няма да се замърси именно от използваните снаряди, бомби и патрони.
Автор: Руслан Трад
