И през юли доминират важни събития в световната политика. Докато САЩ бяха домакини на срещата на върха на НАТО, руският диктатор Владимир Путин се срещна с индийския премиер Нарендра Моди, един от неговите исторически партньори. Срещата беше следена отблизо, тъй като това е първото посещение на Моди в Русия от началото на войната в Украйна.
Отношенията между Делхи и Москва са наблюдавани изкъсо от САЩ и западния блок от началото на войната в Украйна, тъй като се счита за важно Индия да избере страна в стратегията, насочена към изолиране на Русия. Сътрудничеството/приятелството между Москва и Делхи, което продължава почти 80 години, също е от решаващо значение за Русия. Още: Украйна купува оръжие с руски пари от ЕС, Русия радикализира законите си (ОБЗОР - ВИДЕО)
Ще избере ли Индия страна?
Когато войната в Украйна започна, стратегията за изолиране на Русия от западния блок накара някои страни с тесни връзки с Москва да бъдат принудени да избират страна. Докато натискът върху ОПЕК+ да извади Русия от групата остана неефективен, влиянието на САЩ върху техните съюзници започна да се поставя под въпрос. Приходите от петрол и газ, които се считат за уязвимо място на Русия, доведоха до ембаргото в западната стратегия, която наложи ограничение на цените на петрола "Уралс", с убеждението, че „ако Русия не може да получи финансови приходи оттук, тя не може да ги харчи за войната."
Стратегията за подкопаване на доходите на Русия чрез петрол не даде желания ефект, тъй като страни като Турция, Китай и Индия увеличиха покупките си на петрол от Русия. В крайна сметка, въпреки че бюджетните данни на Русия показват намаляване на енергийните приходи, това, противно на общоприетото схващане, далеч не причини големи загуби, а проправи пътя за оптимистични сценарии.
От друга страна, когато войната в Украйна започна, макар че тесните връзки на Индия с Русия бяха известни, тя беше на практика принудена да избере страна. Делхи обаче избра да се въздържи от гласуването в ООН. Очевидно е, че Индия следва неутрална политика. Въпреки това, като се има предвид историческата динамика на отношенията между Индия и Русия, трябва да се отбележи, че това също носи фина руска пристрастност. Тогава защо Индия не е сред страните, които надигат глас срещу Русия? Докато най-големият проблем на Индия е Китай, а САЩ водят скрита война срещу Китай, защо не се пренасочи към проамериканска позиция? Още: Путин и Моди решиха: Индийците, воюващи в руската армия в Украйна, се връщат у дома
Русия или САЩ?
След като Индия получи независимост през 1947 г., тя води четири директни войни с Пакистан за Кашмир. Тези войни не решиха проблема между двете страни, а само изостриха отношенията и враждебността между тях. Докато СССР беше позициониран до Индия, САЩ подкрепяха Пакистан, понякога директно, а понякога косвено. В крайна сметка връзките между двете страни бяха заздравени едва когато тогавашният лидер на СССР Никита Хрушчов открито обяви подкрепата си за Индия. Участието на Индия в Движението на необвързаните не представляваше проблем за политиката на СССР през този период.
По същия начин Делхи отново беше един от най-популярните адреси в желанието на Москва да достигне до третия свят чрез заеми и помощи. В Съвета за сигурност на ООН, създаден след Втората световна война, Индия не пестеше правото на вето при необходимост. Освен това оръжията, доставени от СССР, са в основата на днешната зависимост между двете страни.
Историческите връзки, установени със СССР, продължиха с Руската федерация и се ускориха с разширяването на сътрудничеството в нови области като например енергетиката. Кашмирският въпрос на Индия с Пакистан и граничният проблем с Китай, останки от миналото, са актуални и сега, въпреки че Студената война приключи. От време на време напрежението на границата, особено между Китай и Индия, намира място в световните медии. Предвид тези условия се налага Индия да отдава особено значение на отношенията си с Русия. Още: Зеленски: Срещата на Моди с Путин е съкрушителен удар и огромно разочарование (СНИМКИ)
На първо място, Пекин има близки отношения с Исламабад поради проблемите с Китай. Отражението на антииндийския съседски съюз се отразява понякога и на срещите в Шанхайската организация за сътрудничество. В този контекст Русия се разглежда като балансиращ фактор. Освен това, в география, бременна с нови напрежения, Индия може да поиска от Русия да наложи вето на решение в Съвета за сигурност на ООН в ситуация, която е неблагоприятна за нея, точно както поиска от СССР. Въпреки че САЩ предоставиха различна подкрепа, особено хуманитарна помощ, на Индия по време на войната с Пакистан, трябва да се отбележи, че Индия има по-близки отношения с Русия, особено в ООН, в сравнение с Пакистан и Китай. Тази ситуация засилва сдържаността на Индия да критикува открито Русия, въпреки че Москва понякога се ангажира с практики, които са против интересите на Делхи.
Второ, Индия оформя отношенията си със САЩ, като взема предвид събитията, където сдържането на Китай е основната точка на сближаване. Макар че Индия постигна известно сближаване със САЩ, тя го ограничава по две причини. На първо място, отношенията на САЩ с Пакистан са причина за подозрението на Индия.
Освен това, за разлика от Русия, САЩ са играч, който е по-склонен да се намесва във вътрешните работи на своите съюзници и дори на сътрудничещите си партньори, отколкото Русия. Това означава отношения, които са пълни с проблеми, особено като се имат предвид практиките като краен национализъм и дискриминация, прилагани в Индия. От друга страна, Русия е актьор, който не иска да стои настрана от вътрешните работи на своите партньори и не иска да се намесва в собствените им вътрешни практики много пряко. Поради тази причина, докато САЩ създават впечатлението за несигурен и нерешителен актьор за Индия, Русия се разглежда като надежден и дългосрочен партньор.
Актуални връзки
Както бе споменато по-горе, има област на отбранително сътрудничество между Индия и Русия, която наследи от СССР. Тези исторически връзки, установени със СССР, проправиха пътя на Русия да вземе сериозен дял в индийската отбранителна индустрия. Според доклада на Стокхолмския международен институт за мир (SPRI) за 2024 г. Индия е страната, която е внесла най-много оръжия в света между 2019 г. и 2023 г., с дял от 9,8%, като вносът на Делхи се е увеличил с 4,7% в сравнение с предходния период. Въпреки че Русия все още запазва лидерството си като най-силен доставчик на индийския пазар, спадът в нейния дял е забележителен. Между 2019 г. и 2023 г. Русия завзе 36% дял в индийската отбранителна индустрия, следвана от Франция с 33% и Съединените щати с 13%. За Русия тази ситуация е забележителна, защото делът на Москва падна под 50% за първи път от 1960-64 г. насам. Въпреки това, като се имат предвид както продадените нови оръжия и оборудване, така и модернизацията на предишното оборудване, по-значителен спад в дела на Русия би бил изненада. Още: Глас от САЩ: Индия вече си прави руски танкове
Макар Индия да разполага със собствени енергийни ресурси, тя е една от страните, известни като световните рафинерии. В това отношение навлизането на суров петрол в индийските рафинерии е от жизненоважно значение за запазване на „колелата” в икономиката. Докато търговията с петрол между Индия и Русия беше много скромна преди украинската война, след войната Индия стана една от страните, които получиха най-много петрол от Русия. Дотолкова, че търговският обем между двете страни се увеличи до 65 милиарда долара. Текущото сътрудничество в ядрената енергетика също продължава да се ускорява, пише турското издание Duvar.
Когато тези две актуални теми се съчетаят с геополитическите реалности на Индия, прагът, който Индия трябва да премине, за да осъди открито Русия днес, отиде по-високо. Въпреки това Индия е наясно, че в крайна сметка ще има конфронтация между САЩ и Китай и тя ще се проведе на арената на Азиатско-тихоокеанския регион. Поради тази причина, макар да отдава значение на сближаването със САЩ, Моди също е наясно, че прекомерното сближаване между Русия и Китай не е в негова полза. На този етап е възможно да се твърди, че Делхи следва политика, която не го отдалечава от Русия, но не затваря вратата и за САЩ, както в сегашните, така и в бъдещите си прогнози, и че това ще продължи неопределено време.
Автор: Мюхдан Саглам
Превод: Ганчо Каменарски
