Китай си запазва правото да използва сила, за да постави Тайван под свой контрол, но ще се стреми да постигне мирно "обединение" с автономния остров, който имал светло бъдеще под китайско управление. За това настоя китайският президент Си Цзинпин, цитиран от Reuters.
Тайван е най-чувствителният въпрос за Китай, като Пекин претендира, че той е негова свещена територия. Си Цзинпин засили натиска върху острова, откакто Цай Ингвен от Демократичната прогресивна партия, която подкрепя независимостта, стана президент през 2016 г.
Си Цзинпин говори в Голямата зала на народа в Пекин по повод 40-годишнината от началото на подобряването на отношенията с Тайван. Той настоя, че "обединението" трябва да бъде подчинено на принципа за "Единен Китай", който приема Тайван като част от Китай.
"Огромното мнозинство от хората в Тайван са напълно наясно, че независимостта на Тайван ще доведе до "тежка катастрофа", заяви Си Цзинпин пред аудитория, включваща тайвански бизнесмени и висши партийни функционери.
"Китай няма да напада китайци. Ние сме готови да използваме най-голямата искреност и да полагаме най-големите усилия, за да се борим за перспективата за мирно обединение", коментира китайският държавен глава.
"Ние не обещаваме да се откажем от използването на сила и си запазваме възможността да използваме всички необходими мерки", за да постигнем тази цел и да предотвратим независимостта на Тайван, подчерта той.
Това изказване обаче беше насочено към чуждестранни сили, които се опитват да се намесят и малкото малцинство от тайвански сили, борещи се за независимост и тяхната дейност, каза Си, без да уточнява, като вероятно това е било препратка към САЩ, най-силния поддръжник на Тайван.
Си повтори, че Китай е готов да разговаря с всяка партия в Тайван за прокарването на политическия процес - спрян от Китай, след като Цай Ингвен встъпи в длъжност - стига да приемат принципа за "единен Китай".
През 2018 г. Великобритания, САЩ и други държави изразиха загриженост по повод голям брой случаи, които според тях подкопават доверието в свободите и автономията на Хонконг под китайско управление.
