Четири години след катастрофата на „Фукушима 1“ властите на Япония взеха решение за възобновяване на работата на атомните централи, спрени след катастрофата във Фукушима през март 2011 година.
Именно след това събитие бяха спрени реакторите на 48 атомни АЕЦ. Оттогава в Страната на изгряващото слънце рязко е нараснало неодобрението на ядрената енергетика от страна на редовите граждани.
Компаниите, осигуряващи работата и безопасността на атомните електроцентрали, започнали да търпят колосални загуби, а Япония била принудена да внася въглища и природен газ.
Накрая властите на Япония стигнали до извода, че така повече не може да продължава, и в нощта на вторник пуснали първия реактор на АЕЦ "Сендай" на остров Кюшу. През октомври ще дойде ред и на втория реактор, а общо властите на Япония планират да пуснат 25 атомни реактора.
Независимо че японците спряха реакторите, в тях продължава да протича атомна реакция, тоест разпад на нестабилни материали, от който се изработва енергия.
Наистина, в момента тази енергия е недостатъчна за производството на електричество, включително поради това, че в реакторите има аварийни регулиращи касети, които намаляват интензивността на протичане на ядрена реакция.
За рестартирането на реакторите специалистите трябва да извадят тези пръти, а след това да увеличават мощността на ядрения разпад, докато не достигне критичен показател, необходим за производството на електроенергия.
За да успокоят редовите японци, властите на страната съществено са затегнали правилата по безопасност на експлоатацията на АЕЦ. И все пак реакцията за пускането на реактора на АЕЦ "Сендай" не може да се нарече сдържана – протестни акции имало не само в близките до централата райони, но и по цялата страна, включително в столицата Токио.
Причината за катастрофата на "Фукушима 1" е това, че земетресението и ударът на цунамито извадиха от строя външните средства за енергоснабдяване и резервните дизелови генератори. Затова сега към приморските АЕЦ има специални изисквания – техните собственици трябва да поставят високи и здрави стени и да се подсигурят с мощни резервни генератори. Освен това властите на Япония изискали да се осигури възможност за дистанционно изключване на реактора и да се съставят мащабни планове за евакуация на близките райони.
Независимо от уверенията на експертите и властите на Япония, че катастрофата от 2011 година няма да се повтори, остават множество съмнения. Според прогнозите на учените Фукушима ще се повтори с вероятност 50% през следващите 50 години, Чернобил – в следващите 27 години, а Три Майл Айлънд – в следващите 10 години.
Като цяло изследователите са забелязали, че броят на авариите със загуби над 20 млн. долара са намалели от 70-те години на ХХ век и рязко са спаднали след Чернобил. И все пак честотата на такива мащабни катастрофи като Чернобил и Фукушима не следва тази тенденция, тъй като те се явяват следствие от цяла поредица непредвидени събития и обстоятелства.
Учените са изчислили, че загубите от аварията във Фукушима са 166 млрд. долара – това са 60% от загубите от всички катастрофи в атомната енергетика в света. По количество на разпространена радиация на първо място е Чернобил.
Независимо от високата цена, която заплати Япония за катастрофата на "Фукушима 1", страната не може да мине без атомната енергетика, която осигуряваше повече от 30% от общите потребности от електричество на страната.
А когато реакторите бяха изключени, японците се видяха принудени годишно да харчат за тези нужди с 28,9 млрд. долара повече, отколкото преди. Естествено, литна и цената на електричеството – средно то е с 30% по-скъпо.
Освен това използването на газ и въглища е довело дотам, че японците са провалили своя план по съкращаване на емисиите на парникови газове.
Рестартирането на АЕЦ възмути и привържениците на алтернативната енергетика, които обещаваха да осигурят 30% от електричеството от вятърна и слънчева енергия. Независимо от гръмките обещания в близките години няма как да се реализират тези планове без държавни субсидии.
Струва си да напомним, че в ликвидирането на последствията от катастрофата на АЕЦ "Фукушима 1" взеха участие специалисти от цял свят. Независимо обаче, че отгледаният в района на аварията ориз е признат за безвреден, учените са установили, че радиацията от "Фукушима" е стигнала до Канада.
Накрая остават конспиративни версии, които подозират защо Япония има нужда от ядрена енергетика. Например група руски учени от Министерството на отбраната изследвали проби от аерозоли, събрани след аварията на АЕЦ "Фукушима 1" и изказали предположението, че в централата е получаван уран за ядрено оръжие.
Изследван е и радиоактивният облак, който на 17 март 2011 година, шест дни след аварията, е достигнал Петропавловск-Камчатски. Един от изводите на учените е, че конструкцията на авариралия реактор не е претърпяла мащабни разрушения, за което говори отсъствието на частици с повишена обемна концентрация на уран (или торий).
Освен това измерването на концентрацията на торий според учените свидетелства за намеренията да се получава уран-233 в чист вид в количества, които превишават концентрациите, следващи от договора за неразпространение на ядрено оръжие в уран-ториевия цикъл.
