Димът от чудовищните горски пожари в Австралия е предизвикал химическа реакция, която е разширила озоновата дупка с 10%, заявиха изследователи, като изразиха опасения, че увеличаването на горските пожари може да забави възстановяването на атмосферната защита на Земята срещу смъртоносната ултравиолетова радиация.
Още: Седмица национален траур: Жертвите на земетресението в Мианмар вече са над 2000 (ВИДЕО)
Още: Ето от къде се вдъхновяват индийските сериали: Любов, заплахи за разчленяване и бой с метла (ВИДЕО)
Силните летни горещини и сушата спомогнаха за възникването на смъртоносните пожари от края на 2019 г. до началото на 2020 г., които унищожиха огромни площи евкалиптови гори и обгърнаха Сидни и други градове в дим и пепел в продължение на месеци.
Предишни изследвания стигнаха до заключението, че повече от един милион тона дим, изпомпан в атмосферата от пожарите, са разширили озоновата дупка, която се отваря над Антарктида всяка пролет, предава БГНЕС.
В новото изследване, публикувано в списание Nature, изследователи от САЩ и Китай идентифицираха неизвестна досега химическа реакция в дима от пожарите, която увеличава изчерпването на озона - атмосферен газ, който намалява количеството ултравиолетова радиация, достигаща до повърхността на Земята.
Още: "Катаргейт" в Израел: Помощник на Нетаняху, пуснал секретни файлове, е задържан със свой колега
Още: Иран постави ракети в бойна готовност след думи на Тръмп
Сюзън Соломон, професор от Масачузетския технологичен институт, която ръководи изследването, заяви, че тази реакция е разкъсала краищата на озоновата дупка над Антарктида, разширявайки я с повече от 2 милиона квадратни километра - 10 % от площта ѝ в сравнение с предходната година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Жена християнка и човек от сектата на Асад влязоха в новото правителство на Сирия
Още: Хиляди сгради са с поражения: Разказ на българин за кошмара след труса в Мианмар
В по-общ план проучването установи, че чрез задействането на тази реакция пожарите вероятно са допринесли за намаляване на общото количество озон с 3 до 5 процента на средните ширини в южното полукълбо, над Австралия, Нова Зеландия и части от Африка и Южна Америка.
Озоновата дупка е създадена първо от човешкото замърсяване - особено от хлорофлуоровъглеводороди (CFC), отделяни от много хладилници - но през последните десетилетия глобалното споразумение за тези химикали, създадени от човека, даде възможност на озоновия слой да се възстанови.
Монреалският протокол от 1987 г., ратифициран от 195 държави, рязко намали количеството на фреоните, изпомпвани в атмосферата, въпреки че молекулите се задържат в продължение на десетилетия. Моделите на ООН предвиждат, че озоновият слой над южното полукълбо ще се възстанови напълно до 2060 г.
Още: След труса в Мианмар: Извадиха живи хора от развалините (ВИДЕО)
Още: След опустошителното земетресение: Мианмар е изправен пред хуманитарна криза
Но Соломон, който за първи път идентифицира химикалите, отговорни за озоновата дупка в Антарктика през 80-те години на миналия век, изрази загриженост, че последиците от изменението на климата могат да забавят възстановяването. "Смятаме, че горските пожари ще стават все по-чести и по-интензивни", каза тя пред АФП, като добави, че озоновата дупка "в крайна сметка ще се оправи, но е възможно горските пожари със сигурност да забавят възстановяването".
