Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов в интервю за "Le Figaro" отговори на твръденията, че "е предал Източна Европа“. Много руснаци продължават да смятат, че последният съветски лидер е предал съветския съюзник ГДР и е пожертвал жизненоважните интереси на Москва в преговорите със западните държави.
Сред тях е и настоящият президент Владимир Путин, който обвинява Горбачов, че наивно се е подвел по обещанията на Запада, че НАТО няма да се опита да приеме за свои членове държавите от бившия съветски блок, вместо да поиска писмени гаранции.
"Горбачов направи грешка", каза Путин и допълни: "В политиката споразуменията трябва да се закрепват в документ. Той само води разговори за това и реши, че това е договорено".
Според 88-годишния Михаил Горбачов, реакцията на съветското ръководство на случващото се в страните от този регион е част от политиката на "новото мислене", която се основава на принципите на свободата на избор.
Бившият лидер на СССР добави, че съседните държави само са получили права и свободи, които вече били налице при съветските граждани, но той не се съгласи, че е "предал Източна Европа", предава БГНЕС.
"На кого съм я предал? Полша на поляците, Унгария на унгарците и Чехословакия на чехите и словаците", възрази бившият съветски лидер.
Съветският съюз се разпадна на 25 декември 1991, когато Горбачов обяви, че се оттегля от поста на президент. Това беше предшествано от споразумение, подписано на 8 декември от лидерите на Русия, Беларус и Украйна, в което се провъзгласи създаването на Общността на независимите държави.
В коментар пред германското списание "Shpiegel online" по повод годишнината от падането на Берлинската стена политикът обяви кои са виновниците за разпада на СССР - организаторите на августовския пуч.
"За края на перестроката и разпадането на Съветския съюз, са отговорни тези, които организираха пуча през август 1991, а след това пучът използва отслабената позиция на президента на СССР", казва Горбачов.
Той добави, че е бил наясно с възможните рискове от перестройката, но всички ръководители на страната са били наясно, че са необходими промени.
"Беше невъзможно да живеем така. Съществена част от перестройката беше новата външнополитическа мисъл, която обхващаше както универсалните ценности и ядреното разоръжаване, така и свободния избор", обясни последният съветски лидер.
"Дадохте на германците обединението, но скоро след това вие изгубихте позицията си и СССР се разпадна. Как гледате на това днес?", Горбачов отговори: "Защо просто не ме попитахте дали съжалявам за перестройката? Не, не съжалявам. Беше невъзможно да се живее като преди. И важен елемент от перестройката беше това ново външнополитическо мислене. Включваше универсални ценности и ядрено разоръжаване, както и свободни избори...Когато започнахме перестройката, знаехме, че поемаме риск. Но цялото държавно ръководство се съгласи, че промените са необходими".
Горбачов подчерта, че по пътя на реформите са допуснати грешки и изрази мнението, че Русия никога няма да се върне в тоталитарна система. По думите му перестройката е имала за цел да изведе страната от безизходицата.
"Ние не се нуждаехме от "Желязната завеса". Искахме да се отървем от стената на недоверие между Изтока и Запада", коментира той.
88-годишният Горбачов смята, че обединението на Германия е едно от най-важните неща, които е направил в живота си. Той смята, че германците са имали право да решат съдбата си.
Горбачов разказа, че по време на събитията през 1989 г. е имало 380 000 съветски войници в ГДР, но им е било наредено да не се намесват. Той обяви, че няма никаква носталгия по отношение на Студената война.
"Трябва да признаем, че след края на Студената война новите лидери не успяха да създадат модерна архитектура за сигурност, особено в Европа. В резултат на това бяха създадени нови линии на разделение и разширяването на НАТО в източна посока премести тези линии до границата на Русия", смята той.
Горбачов припомни, че наскоро е поискал всички ядрени сили да приемат съвместна декларация, с която да се обявят срещу ядрена война. Според него Русия и САЩ, както и другите ядрени държави, трябва да възобновят преговорите и консултациите.
