Ескалиращият военен конфликт между Израел и Палестина предизвика появата на множество видеа от военните действия се появиха в социалните мрежи.
Още: След грешката: "Хамас" обявиха, че са предали тялото на Шири Бибас на Червения кръст
Още: В Газа: Израел затвори главния пропускателен пункт за доставки на помощи
Немалка част от тези видеа обаче са фалшиви и се разпространяват от различни източници във Фейсбук, Туитър (Х) и дори Тик-Ток, споделят от BBC, CNN и Bellingcat.
Някои от видеата са извадени от контекст, а други такива са директни откъси от реалистични видеоигри или AI (изкуствен интелект) технология.
С огромното количество съдържание в социалните медии за конфликта може да бъде трудно да се анализира информация, предоставена от непотвърдени източници, повторно използвана или манипулирана, коментират от Bellingcat.
Още: "Хамас" съобщи имената на още шестима заложници, които ще освободи в събота
Още: Нетаняху се закани на "Хамас": Ще си платят, че не са предали тялото на Шири Бибас
През последните дни публикации в мрежите предоставиха кадри отпреди години или от съвсем различни конфликтни зони като изобразяващи последната израелска бомбардировка в Газа.
Всичко за войната в Израел на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Израел обвини "Хамас", че е върнало друго тяло на заложник
Още: След взривовете в автобуси: Израел нареди на военните да засилят операциите в Западния бряг
От Bellingcat добавиха, че в такива случаи дезинформацията е особено престъпна, тъй като често се преплита с автентичната информация и нещо, което наистина си заслужава да бъде регистрирано като военен удар в градска зона, може да бъде асоциирано с лъжа.
Видеата
На 9 октомври в социалната мрежа X, известна преди като Twitter, беше разпространено видео с твърдението, че Израел бомбардира гръцката православна църква "Свети Порфирий". Тази забележителна сграда от 12-ти век е едно от най-историческите места в Газа.
Още: Взривиха три автобуса в предградието на Тел Авив Бат Ям (ВИДЕА)
Още: ООН нарече "отвратително" режисираното връщане на телата на израелски заложници (ВИДЕО)
Църквата обаче отрече твърдението на страницата си във Фейсбук същата вечер.
"Бихме искали да ви информираме, че църквата "Свети Порфирий" в Газа е непокътната и работи в служба на общността и нашето паство", гласи съобщението на арабски, английски, гръцки и руски.
От CNN пък публикуваха материал, в който показват видео от видеоигра, представено за реално, отново в социалната мрежа X.
Европейски служители са предупредили X, че разпространяването на дезинформация и незаконно съдържание за войната между Хамас и Израел е в нарушение на един от законите на Европейския съюз за съдържание.
В писмо, адресирано до собственика на X Илон Мъск, Тиери Бретон, главният европейски комисар, казва, че мрежата е изправена пред "много точни задължения по отношение на модерирането на съдържанието" и че как компанията се справя с разгръщащия се конфликт досега повдига съмнения относно нейното спазване.
ОЩЕ: "X" премахна стотици акаунти, свързани с "Хамас"
Като платформа, подчинена на европейския Закон за цифровите услуги (DSA), X може да се сблъска с милиарди глоби, ако регулаторите решат, че са извършени нарушения, съобщават още от CNN.
@cnn Misinformation about the Israel-Hamas conflict is spreading rapidly on X. CNN's Donie O'Sullivan debunks some of the viral posts. #CNN #News #Israel #Gaza ♬ original sound - CNN
Друго видео, разпространяващо се онлайн, изобразява сграда в Газа, която е ударена от ракета и се срутва. След него се появяват и множество видеоклипове, заснети от различни ъгли, показващи срутването. В някои видеа може да се види мъж, който снима срутването на преден план.
Снимка: Bellingcat
Въпреки, че тази атака действително се случва в Газа, инцидентът всъщност е от 2021 година. Той е заснет на живо в ефир по време на репортаж на BBC, както посочва журналистът Шаян Сардаризаде от екипа на BBC Verify.
На какво да вярваме?
Снимка: Getty Images
Въпреки че видеата и документите, които виждаме в социалните мрежи, могат да изглеждат много реалистични, е препоръчително да проверяваме информацията от поне три независими източника, на които имаме доверие и са потвърдени.
Фалшивата информация обикновено се разпространява от нелегитимирани източници, но може да има и изключения, заради въведените от някои социални медии услуги за легитимиране чрез заплащане (т.нар. синьо "тикче").
С напредването на AI технологиите се създават и все повече реалистични видеоклипове, които замайват и манипулират обществото. Това би могло да доведе до разпространение на лъжлива информация, подкопавайки доверието и създавайки напрежение сред хората. Затова е от съществено значение да развиваме критично мислене и да потърсим достоверни източници преди да приемем нещо за факт.
Цялата информация на Bellingcat за фалшивите видеа можете да видите тук.
