Президентът на Турция Реджеп Ердоган обещава жителство на сирийските бежанци, които от 5 години са в страната, както и настаняването им в държавни жилища.
Това послание Ердоган повтаря през последните дни, а началото бе сложено на благотворителните вечери по време на Рамазан байрама. На подобна гощавка в най-засегнатия от ракетния обстрел откъм Сирия югоизточен град Килис, където бежанците доминират по численост над местните жители, президентът даде дума, че ще правителството ще направи всичко възможно да устрои желаещите с жителство и работа, информира БГНЕС.
Това обаче буквално взриви общественото мнение, разгоря се дискусия, а темата намери място и в световния печат, посочва вестник „Джумхуриет“ с уточнението, че с този си ход Ердоган си осигурява подкрепа по пътя към установяването на президентския модел на управлението на държавата. Цитирани са и резултати от експресна анкета с единствения въпрос „Трябва ли живеещите в Турция сирийци да получат турско гражданство?“. Само 10% от анкетираните подкрепят подобен акт, останалите 90% са категорично против.
Днес Ердоган обяви, че се обмисля вариант и за настаняване в държавни жилища на онези сирийски бежанци, които отговарят на изискванията за гражданство. По официални данни в момента на територията на страната се намират 2 747 000 мигранти от Сирия и Ирак.
„Силно съм разочарован от изявленията на определени политици, които се отнасят неоснователно критично към това намерение. Турците получават гражданство в Германия, в САЩ, защо да е невъзможно установилите се у нас чужденци също да получат такова? Години наред ние живеем заедно с тези хора в приятелство, братство и мирно съжителство. Поради това нямаме право да ги държим повече по бежанските лагери и празните приземни етажи, където се тъпчат по 10-15 души в стая. Необходима е съвместна работа на съответните министерства и службите, за да им се осигурят нормални условия за живот и работа. Държавната агенция за жилищно настаняване /TOKI/ разполага с достатъчен брой празни жилища, защо да не се дадат на тези хора, а сред тях има високо-квалифицирани специалисти, инженери, лекари, адвокати, учители. От тях страната ни може да се възползва“, аргументира се Ердоган. Според него не представлява никакъв проблем мигрантите да имат двойно гражданство, което не задължава запазилите сирийското да се върнат по родните си места.
Вестник "Хюрриет“ публикува обширен репортаж за бежанци в лагерите и други, които са започнали сериозен бизнес, а изразените от тях позиции са много и противоречиви. Собственикът на верига ресторанти в Истанбул Низар Битар казва, че търси друго подходящо място за живеене. „Кои точно сирийци ще получат турско гражданство, след като имиджът ни е провален от много просяци, прехвърлени през границата от режима с цел да омаскарят почтените бежанци?
От друга страна, отговорността и вината за атентатите в Истанбул винаги се прехвърля на сирийците. А ние тук не живеем като паразити, аз давам работа на 360 души и наравно с турците плащам данъци. Нито правителството, нито опозицията има право да ни използва. Някои си въобразяват, че като ни дадат гражданство, ще гласуваме за управляващата Партия на справедливостта и развитието. Няма такова нещо! Дават ли си сметка, че при обещания жест поне 200 000 сирийци ще служат в турската армия“, коментира 50-годишният мъж, установил се преди 5 г. в мегаполиса. Той акцентира и на факта, че българските изселници от 1989 г. в Турция също впоследствие са получили гражданство, но не подкрепят ПСР, „защото са националисти“. И ние ще бъдем като бежанците от България, а аз искам да се махна оттук, заключава Битар.
Според Самер ал Кадри падне ли режимът на Асад, бежанците ще се завърнат в родната Сирия, защото трябва да изградят страната си отново. Той е на 42 г., основал е издателство и поддържа кафене. Преди 4 г. е избрал Турция не поради религиозни съображения, а заради климата и не би живял в Дания или Швеция, защото не обича студа. Избягал е от режима на Башар Асад, защото не е имал правото да издава и продава книги по собствения си вкус. „Нямам отговор дали бих приел да стана местен гражданин. Ако ме задължат да се откажа от сирийското си гражданство обаче не бих приел турски паспорт. Нямам нищо против турското правителство, аз съм временен гост тук и не съм длъжен нито да обичам, нито да мразя. В крайна сметка, населението на Турция трябва да реши дали е необходимо гражданство и за сирийците“, казва Кадри.
„Ердоган иска да се възползва от моя народ, не искам турско гражданство и няма да го приема, защото съм убедена, че зад тази идея има нещо задкулисно. Не пожелавам успех на този проект, има някакъв лош план“, коментира М.О. на 24 г. Преди 5 г. тя е пристигнала в Турция, завършила международни отношения, говори 4 езика, в това число и турски. Когато избухнала вътрешната война в Сирия, родителите й я предупредили да не се връща, но й препоръчали да не планира бъдещето си в Истанбул. „Докато следвах в университета, наблюдавах как обикновените и силно религиозни сирийци са разселвани в провинциите на Източна и Югоизточна Турция. Там тези хора са под натиск да променят вероизповеданието си, а те са сунити-алевити, арабски кюрди. Освен всичко, в тази страна светският режим се влошава с бързи темпове. Има някаква задна цел в този проект, ако правителството имаше желанието да даде на бежанците равни граждански права с тези на местните, можеше да отвори географската граница и да им даде право на участие в избори, но това не беше направено“, коментира младата жена пред „Хюрриет“.
В репортажа е цитирано социологическо проучване на агенция Метропол, според което 83% от местните жители са против проекта на Ердоган сирийците да получат турско гражданство. Броят на бежанците и мигрантите от Сирия по света е 12 млн.души, в лагерите в Турция оцеляват 272 000 души. За да получат гражданство, те трябва да отговарят на критерии като способност за адаптация в турското общество, владеене на турския език в достатъчно добра степен, да са с чисто съдебно минало и да не им е повдигано обвинение, да са социално пригодни и т.н.
По данни на върховния комисариат на бежанците при ООН през 2011 г. в Турция са пристигнали 7 600 сирийци, през 2012 г. още 103 000, 2013 г. – 562 000. Пикът е отбелязан през 2014 г. с малко над 1 млн.бежанци, а през 2015 г. те вече са 1, 9 млн.души. През юни т.г. в страната вече живеят 2 747 000 сирийски граждани. От тях 4 000 са получили разрешения за работа, 856 900 са децата, посещаващи училищата. Само в крайграничния град Килис бежанците са 130 000 срещу 90 000 местни жители.
