Разказ за сблъсъка между обезлюдяването и желанието за живот в село Косово (СНИМКИ)

Пътуваме до село Косово. То е разположено сред китната Родопа планина на около 30-ина километра от Асеновград, към чиято община спада. Към 16.07.19 г. в селото са били регистрирани последните шестима души, живеещи там. Това е населеното място в община Асеновград с най-малък брой постоянни жители. Косово е било създадено още през далечния 15-ти век. Според мнозина изследователи, то е възникнало в местността, която се намира между днешното село и летовище "Бяла черква" - пространството наречено "Стара махала".

Още: Кметът на Асеновград разказа коледна приказка на малки коледари

Още: Дядо Коледа приема лично писмата на деца и възрастни в Асеновград

В момент, когато е била пламнала чумна епидемия, голяма част от оцелелите хора са се преселили на мястото, в което днес е разположено Косово. Архитектурата на селото е изключително специфична за Родопите. Всичко е изпълнено само от дялан камък и от дърво. Интересен факт за самото село е това, че това е то е с най-много паметници на културата в община Асеновград - общо 63. С впечатляващ облик се отличават църквата "Успение Богородично", костницата, параклисите "Свети Павел" и "Света Неделя", старата ковачница, училището. Село Косово е място, което изначално със създаването си е създавало предпоставки за един единствен поминък на хората, а именно - скотовъдството.

Самото му разположение между четири долини, без никакъв достъп до била, т.е. до по-добра инфраструктурна мрежа, го е оставило настрани от големите пътища - този който е покрай река Чая и другият, от Бяла черква към Персенк. С това хората са живели по един или друг начин в изолация. Въпреки всичко, може да се каже, че селото е имало много сериозен разцвет. До 20-те години на миналия век то се е казвало Шейтан кьой. Името му има интересна история. Местни жители отишли при тогавашния турски владетел на селото и поискали да им бъде разрешено да построят църква. Той им казал, че може да го направят, но при условие, тя не по-голяма от параклис, който да е с височина до два метра. Хората обаче решили да "прескочат" заповедта му. Изградили църквата и на празника Успение Богородично, когато било откриването, те поканили и ръководителя на местната власт. От уважение той приел поканата. Отивайки на празненството той видял, че вместо параклис, хората са съградили голям храм. И тогава рекъл: "Да ви се невиди и дяволското село". На турски език тази ругатня е "шейтан кьой" - буквално преведено - "дяволското село".

Още: Елхата в Асеновград става почти 10 метра

Още: „Наздравица за любовта“ в Асеновград търси най-добрите поетични творби

Населеното място се наричало така до 1934 г. Според мнозина изследователи и краеведи, след това, то е било преименувано на Косово. Името си взело от крепост, която е била разположена на мястото на старото селище, чието име е било Косевис (буквален превод - "гората на косовете"). Покрай нея постепенно се оформило първоначалното селище, което по-късно се изнесло в днешно Косово. През 20-те години, когато имало преброяване, местните жители били около 1 200, а в училището учили между 350 и 400 деца. Впоследствие, първият период на обезлюдяване дошъл през 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава в Нареченски бани започнало развитието на санаториумите. И до днес той е един от популярните балнеокурорти в България, а в течение на годините там са били построени много бази с минерални извори. Така, голяма част от населението на село Косово постепенно отишло да обслужва рехабилитационни центрове именно в Нареченски бани. Затова може да се каже, че голяма част от населението на курортното място, всъщност, са косовци.

Въпреки че към момента, в самото село Косово живеят не повече от 10-тина души, факт е, че доста хора оставят своя живот в града и се преселват по една или друга причина именно на това населено място. Едни се връщат, тъй като в Косово са живели техни родители или прародители. Други пък се заселват там, за да се занимават с туризъм. През зимните месеци обаче в селото не остава наистина никой, тъй като там пада доста количество сняг и е трудно проходимо. Сред местните има и такива, с постоянен адрес в Косово, но всъщност живеят в Нареченски бани, което им е на близо седем километра. Последните останали жители са възрастни и пенсионери. Млади хора там няма. Най-младият жител е на повече от 55 г. Основното препитание на останалите броени на пръстите на двете ръце жители е туризмът. Единствено той държи селото "живо".

Още: Започна ремонт на речното корито в Асеновград

Още: Провериха зимната техника в Асеновград

Експертите вярват, че все още има големи надежди то да се превърне в разпознаваем туристически център, като дестинация. Три от къщите, които са и паметници на културата, функционират много добре, обединени в разработен комплекс са гости. Екипът, който ги стопанисва, е създал сдружение, целящо популяризирането на село Косово. Точно тези хора, участващи в него, имат много интересни идеи за възстановяване на старите сгради в населеното място. Те проведоха няколко доброволчески акции през годините и продължават да се стремят да популяризират и пешеходния туризъм, който предлага наистина много възможности в района. Маркираните и облагородени екопътеки са над 10. От там преминава и един от най-популярните маршрути в района - от Нареченски бани, през село Косово до Бяла черква.

Идеята на членовете на сдружението е постепенно да възстановят и воденицата и училището. Искаха да направят същото и с кметството, но то вече е обявено за продан. В селото има и малко магазинче, което се обслужва по график. Но местните пазаруват предимно от големите хипермаркети в близките градове - Асеновград, Пловдив, Чепеларе и т.н. В селото има и едно емблематично заведение, наречено "Безгрижен живот". То се намира точно в центъра - в близост до църквата и до костницата. Там се предлагат много добри родопски традиционни ястия. Както казахме по-рано, интерес буди архитектурата, от която най-отличими са паметниците на културата, костницата, църквата "Успение Богородично" и 10-те параклиса. Последните са строени с нехарактерна за Средните Родопи строителна техника, а именно - с дялан камък със суха зидария, покрити с каменни плочи - тикли. Туристическите маршрути са маркирани и облагородени и достигат до всеки един от параклисите. Най-популярната дестинация в района е от село Нареченски бани (от "Соленото изворче") до Косово. Маршрутът е интересен с това, че се нарича "По пътя на стадата". Той носи това име, защото по цялата му дължина, която е в рамките на шест километра, се преминава през десетки останки от стари овчарници и къщи.

Тези места в миналото са приютявали десетки хиляди стада. По трасето се вижда как скотовъдството е давало един много сериозен икономически стимул за селата. Практиката в Средните Родопи чужденци да купуват къщи не е много популярна за разлика от населените места край Троян, Трявна, Елена, Велико Търново. Там е доста по-осезаемо това, докато в родопския край, такава тенденция почти не се забелязва. Местните в Косово са на мнение, че доста хора, които ще се пенсионират, ще се завърнат в родното си място. Предполага се, че имотите, които жителите на селото имат като наследство, ще бъдат реновирани, възстановени и превърнати в къщи за гости. Защото без съмнение хората от големите градове - там, където ежедневието е напрегнато и забързано - имат нужда точно от такъв тип възстановяване, архитектура, храна, места за почивка. Със сигурност село Косово има страхотен потенциал за развитие на туризма. Било то екотуризъм, селски туризъм, възстановяващ туризъм и в комбинация с балнеовъзможностите на Нареченски бани, би било една доста добра алтернатива.

Ежедневието на местните в Косово е еднотипно. Вечер се събират в кръчмата, разказват истории от миналото, спомнят си младите години. Някои не са големи оптимисти за бъдещето на селото. Но пък, от другата страна, членовете на сдружението на Косовите къщи са изключително позитивни и амбицирани да спомогнат за връщане на живота в селото. Така, общо взето могат да се видят и двете гледни точки - на отиващото си Косово и на хората, които са дошли и са се заселили от други градове - тези, които искат да възродят населеното място.

По статистика от Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) към асеновградската общинска администрация, други села в община Асеновград, които са застрашени от изчезване, са Узуново и Сини връх. В тях живеят по 11 души, а във Врата постоянните местни жители са 12 на брой. Селото с най-многобройно население в Асеновградско е Тополово. То може да се гордее с голяма численост на местното население от 2 700 души.

Всички тези интересни факти за живота в китното родопско село разказа за Actualno.com екскурзоводът Ивайло Мирчев, който ни предостави и снимките.