Интерес сред асеновградчани предизвика история, споделена от директора на Исторически музей - Асеновград Иван Дуков. Тя разказва за откритие на недоизграден паметник на загиналите във войните за национално обединение свои асеновградчани. Решението за издигането му е от далечната 1938 г. Идеята е била той да е в центъра на града. Проучвания разказват, че начинанието е недовършено, но свидетелство за идеята е построеният постамент от светлочервен гранит, върху който се извисявали 4 близо 10-метрови колони.
В началото на 60-те години на миналия век той обаче е премахнат. Архивите сочат, че идеята за изграждането на подобен паметник е възникнала през есента на 1934 г. Няколко месеца по-късно е разпратено писмо до учреждения и официални лица за участие в организирано на тази тема събрание. То се е провело на 03.12.1934 г. На следващия ден се конституира и комитет. Непосредствено след това, стартират активни дейности по реализиране на идеята. Инициативният комитет започва работа по изготвяне на проект. Същият се предлага за одобрение от съответните институции. Накрая се стига и до подбора на екип за изпълнение на задачата.
Първоначалната идейна скица визира 3 коленни колони, които са били осигурени от храм „Света Марина, с височина до 15 метра всяка. На върха на най-високата от тях е имало орел, както и войник от бронз - в основата на пиедестала. Иван Дуков посочи, че в преписките се съобщава символиката на 3-те колони. Те символизирали 3-те царства, "в лицето на ония царе, при които могъществото на България е било най-голямо и в зависимост от това, да бъдат на различна височина”.
Скоро е бил положен основният камък и е било възложено изготвянето на проект от скулпторът Кирил Тодоров. Той е предложил два варианта. Първият изобразявал войник в момент на „пушка при нозе”. Вторият - знамето на полка се поема от ранен знаменосец. Нито един от двата проекта обаче не е бил одобрен от Министерството на войната и по-специално от Отделението за военни музеи, паметници и гробове. Мотив за отхвърляне и на 2-те предложенията тогава е, че са "слаби, неудачни, непрофесионално разработени". Обсъждането на това решение от комитета става на 17.08.1939 г. - дни, преди избухването Втората световна война.
Няма точни сведения каква дейност е извършвал комитета по отношение изграждането на паметника по времето на военните действия, от полагането на основите му. Ясно е само, че до 1965 г. постаментът с 4-те колони е бил част от центъра на Асеновград, посочва директорът на Историческия музей в града. Десетилетия след края на войната паметникът остава в забрава и е открит случайно през есента на 1993 г. Тогава строителни работници, извършващи ремонт в подлеза на сегашния площад „Академик Николай Хайтов”, където днес се намира вече нефункциониращият Търговски център, случайно се натъкват на основите на постамента. Открита е капсула от прозрачно бяло стъкло с цилиндрична форма и стъклен похлупак с полукръгла стъклена дръжка. Част от устието на гърлото е било счупено.
Интересът на изследователите е предизвикан не от самата капсула, а от съдържанието в нея. Вътре е имало ръкописно написан Акт за полагане на основния камък на паметника. Оставеният за бъдещите поколения отпечатък на документа е изписан саморъчно върху импрегнирана с восък хартия в изящно оформена с червена, черна, оранжева, зелена и синя боя рамка, обяснява Иван Дуков. Датата, която е записана на Акта, е 19.11.1938 г. Освен този документ, в стъклената капсула са открити вестници от 1930 г. и 1937 г. и 1938 г., сред които „Воля”, „Възход”, „Дневник”, „Днес”, „Заря”, „Защита”, „Зора”, „Мир”, „Полет”, „Слово”, „Утро”, „Юг”. Друга ценна находка са били и поставените вътре монети от 50 стотинки, 5 лева, 10 лева, 50 лева и 100 лева - някои, датиращи от 1930 г., а други - от 1937 г.
Директорът на асеновградския музей посочва, че при направено проучване е установено, че вестник „Родопско ехо” от 1938 г. разказва за процедурата по полагането на основния камък на паметника. Събитието се е провело с отслужване на панихида от тогавашния архиерейски наместник на асеновградска духовна околия отец Ангел Георгиев, като са присъствали и всички свещеници от града. Последвало е двуминутно мълчание в памет на загиналите войни. След него са били поднесени венци и цветя от областния директор Христо Драголов, полковник Младенов и градския кмет Щиплиев, които също така изнасят вдъхновени и прочувствени речи. Церемонията е приключила със ритуално зазидване на стъклената капсула между предните два стълба на паметника.
Според Иван Дуков, вероятната причина за липса на средства и недовършеното дело по поставяне на същинския паметник върху грандиозния постамент, е избухването на Втората световна война и участието на България в нея, от което има сериозни последиците за обществото и българската държава. Към момента все още не са ясни и конкретните причини за премахването му.
