Живата история на една изоставена тютюнева фабрика бе припомнена пред асеновградчани. Във вълнуваща среща 15 ентусиасти разказаха за някогашния живот, кипял в един от символите на Асеновград. Тютюнева кооперация „Асенова крепост“. В специален уеб сайт, посветен на така наречения „Монопол“, инициаторите събраха снимки, преминаващи през миналото и настоящето и поставящи акцент за вбъдеще. Показани бяха фотоси на работници по време на работния процес и сцени от сортиране на тютюн. А някои от присъстващите познаха свои близки на снимките. Презентацията премина през настоящето такова, каквото е – малко стряскащо и излъчващо тъга.
Още: Кметът на Асеновград разказа коледна приказка на малки коледари
Още: Дядо Коледа приема лично писмата на деца и възрастни в Асеновград
„Вътре цари неосъзнат порядък.“, каза директорът на Исторически музей-Асеновград Иван Дуков. От снимките се вижда, че на този етап в самосрутващата се сграда са останали разхвърлени пакети от цигари, прашни рафтове, стари печати и книжа - доказателства за някогашното функциониране на кооперацията. Запечатани от обективите на ентусиастите са дори туби от гориво и счупени мебели. А в лабораторията на фабриката си стоят пълни с течности колби и епруветки. И отворени тетрадки. „Усещането е сякаш всичко е застинало. А работниците са телепортирани така, както са стояли на работното си място и повече никога не са се върнали.“, развълнувано коментира Елена Граматикова – част от екипа на гражданската инициатива.
„Тютюневата фабрика не е била просто едно бизнес начинание. Тя е представлявала проект, чрез който да бъдат осигурени работни места за много домакинства от изпадналия в криза в края на 19-ти и началото на 20-ти век Станимака.“, обясни Дуков. Той разказа, че този тютюнев конгломерат успява да даде възможност на много семейства да живеят в относително благоденско състояние. Целта на представения в Асеновград проект е да бъдат събрани под един покрив минало, настояще и бъдеще. Защото тютюневата фабрика стои празна от 2004 г. досега.
Сградата е частен имот със статут на недвижимо културно имущество и се простира на площ от около седем до 10 декара. Там е сниман филмът „Тютюн“ по едноименния роман на Димитър Димов. Всъщност, целият Асеновград е превърнат в снимачна площадка, благодарение на което асеновградчани имат възможността и се запознават с актьори, като Невена Коканова и Йордан Матев. Освен в града, снимките за филма са се провеждали и в селата Мулдава и Червен. В залата днес присъстваха и работници, чийто живот е преминал в Монопола. Гледайки снимките от разрухата на един Тютюнев град, очите на 80-годишната Тодорка Николова се напълниха със сълзи. С болка и тъга в сърцето жената сподели пред нас, че тя е един от основателите на цигарената фабрика. Баба Тодорка е започнала работа в Монопола през 1960 г. След няколко години е открита и самата тютюнева фабрика.
Още: Елхата в Асеновград става почти 10 метра
Още: „Наздравица за любовта“ в Асеновград търси най-добрите поетични творби
Пред екипа на Actualno.com 80-годишната асеновградчанка разказа, че тогава е била изпратена на специализация в Пловдив. „Тази разруха, която видях на снимките – не ми се гледа. Тежко ми е, защото беше много хубаво. Имахме прекрасна столова и страхотна библиотека. Работих там 31 години. Пенсионирах се през 1990 г.“, спомня си баба Тодорка. Тя обясни, че е целият й трудов стаж е преминал в кооперацията. Работила е на пълначна машина – там, където цигарите излизат готови и се пълнят в пакети и кутии.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Коледен крос – отново в Асеновград
Още: Среща-семинар в Асеновград разказа за ползите от смяната на отоплителните уреди
Изготвянето на проекта от гражданската инициатива в Асеновград бе стимулирано и ускорено след събитията от миналата година в Пловдив, когато изгоряха тютюневите складове там. Проблемът с разработването на проект и реставрирането на сградата е частната собственост, смятат експерти. Сред предложенията, посочени в срещата, са тази някогашна тютюнева кооперация в Асеновград да се превърне в музей. Би могло да се направи практическа възстановка на част от процедурите, извършвани вътре. Други предложиха всеки етаж да бъде обособен като районно помещение и да се показват ралзичните асеновградски занаяти. Въпросът с бъдещето на една изоставена и неподдържана сграда – паметник на културата – остава отворен, а решението му засега – неясно.
